Една от най-талантливите млади актриси, която с удоволствие следим – и в театъра, и в сериалите, в които е участвала (като „Братя“ и „Аз и моите жени“). След като Христина изкара 4 години във Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“, вече ще имаме радостта и възможността да я гледаме по-често на сцена в София. А дотогава – поговорихме си и за роли, но и за пръстови отпечатъци, лалета, саксофони, гъби и судоку:
Какви черти от характера на някоя своя героиня би си „откраднала“ за себе си?
Безусловната любов на Мария Магдалена от „Последното изкушение на Христос“ (режисьор Стайко Мурджев).
Изиграла си някои класически, чудесни женски театрални роли – като Рада в „Под игото“ и Маргьорит Готие в „Дамата с камелиите“. А ако можеше, кой мъжки персонаж би ти бил особено интересен да го изиграеш?
Всеки мъжки персонаж с удоволствие бих изиграла. Често си мисля, че са по-интересни от женските.
Фото: личен архив
Кой е за теб най-ценният комплимент, който си получавала като актриса?
Едно момиче дойде при мен след представление, прегърна ме и ми каза, че е в много труден период и през ролята съм ѝ помогнала да се почувства по-добре. Какво по-хубаво от това да разберем, че има смисъл от това, което правим. Че то стига до хората и ги променя за кратко или пък за дълго. Не спасяваме животи, но може пък да помогнем за спасяването на някоя душа. Разбира се, това не е единствената сила и задача на театъра, на изкуството като цяло.
Какво правиш обичайно с цветята, които получаваш след представления?
Във ваза – вкъщи. А ако са в саксия, се старая да ги отгледам.
Какъв изненадващ или особено „скъп“ за теб подарък си получавала от зрител или фен?
Една прекрасна жена, която винаги ще помня, ми подари много красива химикалка с пожеланието един ден да давам автографи с нея. И лалета – защото беше запомнила, че ми е любимо цвете. Но думите, които ми е казала и написала, са по-ценни за мен.
В представлението "Дамата с камелиите", реж. Маргарита Мачева
Фото: Иван Дончев
Имаш ли си гузно удоволствие, чрез което си почиваш след тежък работен ден?
Много храна, особено сладки неща и гледане на нещо, което не изисква особена мисъл. Но ако не се случва твърде често, изобщо не ми е гузно... То не може само дълбоки размисли и страсти.
Родена си в Пловдив, завършила си НАТФИЗ в София, работиш в Драматичния театър във Варна. Къде ще се случи следващото ключово събитие в живота ти – ще се омъжиш в Бургас може би?
Всъщност съм родена в гр. Пирдоп. Веднага след това отиваме да живеем в Пловдив и после аз в София, Варна и сега отново се връщам в София. Вече не съм част от трупата на Варненския театър. Прекарах там четири много важни и скъпи за мен години. А къде ще озова след време, не знам. За нищо, което ми се е случило до момента, не съм предполагала и планирала.
В представлението "Кървава сватба", реж. Стоян Радев Ге.К.
Фото: Ангел Жечев
Кога последно се смя с глас на представление, филм или сериал?
Май беше на представлението „Хайде да се трепаме“ на Теди Москов.
Като малка, да станеш актриса, не е било онова, което си си пожелавала, като пораснеш. Коя е професията, която най-дълго те е привличала като дете?
То едно да беше... Дизайнер, фотограф, психолог, водещ на предаване, което да разказва за културата на различни народи, за да мога да обикалям света, хаха. И много исках да бъда детектив. Даже ми е минавало през главата да уча криминалистика. Малко е странно, но като дете събирах информация за серийни убийци и им създавах персонални папки на компютъра. А като още по-малка се опитвах да намеря начин как да взема пръстовите отпечатъци на семейство ми, без те да разберат. Е, не се получи! Хубаво е да си дете. Театърът ти дава тази възможност.
Можеш да свириш на саксофон. Къде го държиш, събира ли прах или си го ползвала скоро?
Много силно казано е, че мога. Голям аматьор съм. Иска си постоянство и воля. Много се отчайвам, когато разбирам колко много не знам и не мога. Събрал е прах. Казала съм си, че скоро пак ще опитвам.
Фото: Варненски драматичен театър
Обичаш да пееш. Участваш и в мюзикъли, като „Чикаго“ и „Цар Лъв“. Коя е последната песен, извън работата, която си тананикаше с удоволствие?
Трудно ми е да се сетя за последната, но често си пея „Тръгвам си без шум“ на Леа Иванова... Не знам защо така ми се е забила в главата.
Има ли нещо от характера ти, което е в голяма степен неразбрано дори от близките ти хора?
Смяната на настроения... Май съм лек чешит.
Коя е холивудската Христина Джурова – не като външен вид, а като усещане, енергия да е близо до теб?
Такова сравнение някой друг би могъл да направи, не и аз. Иначе веднага изскочи в главата ми нехоливудската Мая Новоселска, защото като дете бях влюбена в нея. Вкъщи много обичаме „Улицата“ на Теди Москов. Тогава чувствах, че имаме нещо общо. А може би просто съм искала да приличам на нея. Според мен в България, въпреки пречещите обстоятелства, има актьори на световно ниво и се радвам, че имам възможността да ги гледам, да се уча, да ме вдъхновяват, с някои от тях да си партнирам, а с тези, с които не съм – силно си го пожелавам.
Със Стоян Радев в представлението "Амадеус", реж. Стайко Мурджев
Предпочиташ планината пред морето. Кое предпочиташ да правиш там – да катериш върхове или да си лежиш на полянка?
От всичко да има. Върхове, полянки, езера, язовири, реки, палатки, хижи, пещери, огън да запалиш, ракийка да пийнеш, с местни да говориш, гъби и билки да береш, риба да ловиш, с лодка да плаваш, с бънджи да скачаш... Такива ми ти работи.
Съвсем скоро беше твоят рожден ден. Кой искаш да ти изпее „Happy Birthday“ – без никакви ограничения за реално и възможно?
Били Холидей, Ела Фицджералд, Сара Вон, Шаде, Ейми Уайнхаус, Луис Армстронг, Рей Чарлс, Фреди Меркюри, Мистерията на българските гласове, Паша Христова... Ооо, не.. невъзможно е да избера. Но явно ще е сборна група.
Стандартно нещо, което не обичаш за рожден ден? Или необичайно, което винаги искаш да е част от него?
Ами, май ми допада да имам репетиция или представление на рождения ми ден, защото иначе не знам какво да се правя.
Как си представяш отбелязването на 80-ия си рожден ден?
Да съм с акъла си, да мога да съм на крака. В къща с двор, с голямо семейство, много внуци, правнуци, приятели, много смях. И най-вече с любимия човек – и да сме весели старчета.
Фото: myth.rele
Кое би предпочела: да можеш да се наспиваш само от два часа сън, но само ако менюто ти за хранене е едно и също всеки ден; или да се събуждаш с готови грим и прическа, но само ако почивките ти са единствено на море и никога на планина?
Избирам 2 часа сън, за да имам време за повече действие.
Какво щеше да правиш с това време, ако не ни беше давала интервю?
Да решавам сканди, судоку или да чета книга, защото в момента пътувам.
