На прага на най-женския месец ви срещаме с една наистина вдъхновяваща дама - актрисата Албена Павлова. Зад красивите й очи можем да прочетем не само пълната й отдаденост на това, което прави, но и много житейска мъдрост.
Още: 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI
Още: 20 бързи въпроса към... Мартин Михайлов
Хващаме я на снимките на финалната сцена от 13-ти сезон на комедийния сериал "Столичани повече", от който актрисата е неразделна част вече близо 8 години. Тя споделя, че е много различна от героинята си Гълъбина, но именно затова тя продължава да бъде предизвикателство за нея, предлагайки й възможността да бъде абсолютно друга жена.
Сериалът "Столичани в повече" е единствената продукция, която е привлякла вниманието на 1 800 000 зрители. От март 2011 година до сега са заснети общо 170 епизода, което е равносилно на 70 пълнометражни филма. Новият 13-ти сезон на сериала започва на 1 март в 21 ч. по bTV.
Какво сподели Албена Павлова по този повод, за възможността да използваш женската си сила като двигател на процеси и други любопитни неща - четете в долните редове!
Още: Живко Джуранов: Всеки герой заслужава да го обичаш
Още: 20 бързи въпроса към... актрисата Адриана Димова
Последен сезон за сериала "Столичани в повече" или последен епизод за сезона?
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Можех да се закълна, че 12-ти сезон беше последен, защото го и приключихме по този начин, но зрителският интерес се оказа толкова сериозен, че се наложи да заснемем 13-ти сезон, което за всички нас беше огромна изненада, при това много приятна. Подкрепата от зрителите към нас продължава да е толкова сърдечна вече почти 8 години.
Това си говорихме и с г-н Нейков (бел.ред. Любо Нейков), че през годините сериалът показваше доста емблематични неща за българското семейство. Вие какво мислите?
Не знам дали сте обръщали внимание, но някои от събитията в нашия сценарий изпреварваха истински исторически събития и политически ситуации, което показва, че той не само е емблематичен, а че по някакъв начин предизвиква историята. На моменти това е плашещо и създава огромна отговорност да внимаваш какво разказваш. Това говори, че през годините сме имали едни фантастични сценаристи с невероятен рефлекс към случващото се в България, невероятен усет за характера на българина и всичко, което го вълнува и начина, по който той реагира на случващото се. Много са били точни в създаването на персонажите. И според мен хората го харесват именно за това – защото те виждат реални лица, не виждат някаква фикция, измислени герои, а виждат абсолютно реални персонажи.
Още: Актьорът Богдан Казанджиев: Не мога да изгледам нито един филм като нормален зрител
Още: Владо Карамазов: Припознавам фотографията като съдба
В това ли се крие големият успех на сериала?
Според мен да. На изключителната автентичност на написано и пълнокръвност на героите. Всичко това става освен с талант, с много любов. Тук е моментът да благодаря на нашите продуценти, защото по някаква магична причина успяват да съберат хора, между които възниква обич и доверие, а не просто добри колегиални отношения.
Хората ви познават и от много театрални постановки. Каква е разликата да се снимаш в сериал и да бъдеш на сцената?
Огромна. Несъпоставимо е. Изискват се съвършено различни умения в театъра и в киното или телевизията. В театъра има много по-задълбочен и последователен процес. Там имаш много време да откриваш героя си малко по малко. Да вървиш към него, да му придаваш плътност, автентичност, да приближиш себе си към него и него към себе си. Докато в нашия сериал и като цяло в киното сроковете са много по-малки. Нямат ги тези двумесечни репетиции, в които се подготвяш за героя си. Трябва да си тук и сега, да си мълниеносен в реакцията си, в истината, с която присъстваш също. Защото ако в театъра по-едрият, по окрупненият жест е добре дошъл, в киното и телевизията това е признак на фалш. Трябва да си максимално концентриран и пестелив и събран в изразните си средства и едновременно с това да можеш да си като огнестрелно оръжие, в мига, в който се натисне спусъка, ти да можеш да си в десетката.
В тази връзка – казахте, че трябва да си близък с героя си. Какво усвоихте вие от своята героиня в сериала за толкова години?
Много сме различни, може би поради тази причина ми е интересно да продължавам да бъда Гълъбина, защото тя ми предлага възможността да бъде абсолютно различна жена. Не просто като житейска съдба, а като мироглед, като женска позиция. Тя е много повече човек на нюансите, отколкото съм аз. Тя е човекът на втория план, но това те учи, че не е задължително да си в авангарда, да си във фронтовата линия, за да бъдеш генератор, за да бъдеш полезен, за да движиш действието на живота си. Можеш и да бъдеш относително казано периферен и въпреки всичко от теб да зависят неща. Тоест действието може да бъде тласкано напред не винаги и не само с една буквална активност, има и други средства, те са много женски, предполагам, които аз като човек не владея, но мисля, че моята героиня успя да възпита и тези качества във мен поне малко.
Тоест може да кажем, че дори да си "жената до мъжа си", житейската ти роля може да бъде също толкова важна?
Абсолютно! Можеш да си жената до мъжа си, а не мъжко момиче, и все пак да си важна, от теб да зависи. Чрез твоите средства и начини да си съпричастна и да си негов съратник – с деликатност и лекота.
Снимки: Actualno.com/Тодор Маргаритов
Милата година беше годината на големите скандали около жените в киното. Чувствала ли сте се някога подценявата или унижавана затова, че сте жена?
Не. Аз имам по-особено мнение за това, което се случва. Дори на моменти бих го нарекла истерия. Никога не съм се чувствала пренебрегвана, защото съм жена. Може да е била избирана друга актриса вместо мен, но това е било, защото тя е била по-добра за конкретната роля. В нашата професия това са правилата, ние сме в конкуренция, явяваме се на кастинги. В това няма драма. При мен това никога не се е случвало на сексуален, на полов принцип. Когато започнем да слагаме разграничителна линия между мъже и жени, бели и черни, различни вероизповедания, нещата не отиват на добре. Тръгне ли да се вдига много шумотевица, всичко това започва да ми прилича на правене на политика и манипулация на обществено мнение. Искам на полето, на което работя, да използвам средствата, които са адекватни за моята професия – талант, гъвкавост и чувство за автентичност, а не пол, за да правя кариера или да се оправдавам защо не правя такава.
Има ли някоя личност, която ви е вдъхновявала през годините в професията и в живота?
За мен има една жена, която е абсолютно извънземна, не смятам, че тя може да попада в каквито и да е класации. За нейния талант не може да се говори с мерните единици на всички останали и това е Мерил Стрийп. Тя е нереална! Чрез нея Господ прави някакво показно и дефинира нашата професия. Невъзможно е в такава огромна актьорска палитра да работиш цял живот с такава лекота... Защо на нея никога това, че е жена не и попречи на изключително дългата и плодотворна кариера? Защо никога не се оплака, че е останала без роля, защото е остаряла? Това е изумителелен пример, че когато става дума за талант, всичко останали аргументи са просто оправдание.
А може би и упоритост?
Знаете ли, когато човек е безкрайно талантлив, даже не му трябва и упоритост. Талантът ти те води, ти нямаш друга потребност, освен да работиш в служба на своя талант. Упоритостта е за трудолюбивите хора, които компенсират с нея по-скромния си талант.
Какво ви се иска да изиграете в бъдеще?
Никога не съм мечтала за роли, винаги съм се оставяла на изборите на съдбата. Смятам, че каквито и планове да правим нямаме мащаба да преценим нито рационално, нито подсъзнателно да усетим кое е най-добро за нас. Мисля, че някой по-добре от нас знае и нарежда нещата. Затова имам пълно доверие, в това, което ми се случва!
Интервю на Милена Славкова
