Винаги са ни радвали подобни новини: Владимир – когото сте виждали във „Войната на буквите“ (като Вокил), в „Четвърта власт“ и „Лъжите в нас“ – успешно се снима напоследък в няколко чужди продукции, oсобено впечатляваща сред които – актуалният „Агенцията“. Кастът на сериала включва Майкъл Фасбендер, Ричард Гиър, Джефри Райт, Доминик Уест, а продуцент е Джордж Клуни. Angelove (както изписва фамилията си на латиница) участва в епизоди 7 и 9 и има обща сцена с Фасбендер. Надяваме се в близко бъдеще да гледаме Владимир, с неговите въздействащи очи и многолика визия, във все повече големи продукции, с все по-важни роли, а сега – ето какво ни разказа, че се случва напоследък около него:
Успя ли да размениш неформално няколко думи с някое от големите имена в „Агенцията“, въпреки вероятно силно ограничения достъп до тях извън самите снимки?
Да. Със самия Майкъл – той се оказа много земен човек. Аз подходих много професионално и не исках въобще да му досаждам или да установявам контакт. Просто исках да си свършим работата и – ако той прояви желание за разговор. И наистина – говорихме си доста неща. Много естествен и приятен човек се оказа. Така че в това отношение нямах никакви ограничения. Включително и с режисьора. Понеже всеки два епизода се снимаха с различен режисьор – в девета и десета серия, където имах сцени с Майкъл, беше режисьор Нийл Бъргър (б.а. – „Илюзионистът“ (2006), „Високо напрежение“ (2011), снимал с Робърт де Ниро, Брайън Кранстън, Едуард Нортън, Колин Фарел, Никол Кидман, Кейт Уинслет, Брадли Купър и др.). В началото, като се представи, докато загрея кой е... Той също беше супер приятен човек.
Какво конкретно си говорихте с Майкъл Фасбендер?
Той беше достатъчно любезен да се поинтересува какви са следващите ми проекти, като завършат снимките. Цъкаше си на телефона и гледаше коли и ме питаше дали се интересувам и аз от коли. Ние снимахме в Естония. Оказа се, че той дойде специално само за тези сцени, в които съм и аз – и си позволих да си направя шега: „Голяма чест е, че идваш заради мене!“. Той не схвана шегата и веднага отговори много любезно: „И за мен е чест да си партнираме“, аз казах „Не, не, шегувам се“ и излезе, че се шегувам, че за мен е чест. Стана конфузна, глупава ситуация и замазах, обясних, че се съм се шегувал, че все едно е дошъл заради мен и той започна да се смее. Въобще целият екип – и другият режисьор, Грант Хеслов – ти очакваш, че това са хора на пиедестал, че едва ли можеш да се докоснеш до тях. А те са си абсолютно земни, дошли да свършат някаква работа, да се заснемат тези сцени.
Фото: Михаела Иванова
Вероятно не би изглеждало много професионално да поискаш автограф, като сте колеги в една продукция, но да кажем така – Владимир Ангелов от преди пет или десет години от кого от четиримата може би най-големи в този сериал би искал да има автограф? Ричард Гиър, Майкъл Фасбендер, Джефри Райт или Доминик Уест?
Ричард Гиър. Все пак аз съм израснал с неговите филми. Емблематичният „Хубава жена“ за мен е един от култовите филми. Честно, най-вероятно не бих поискал автограф. Но бих се радвал дори на присъствието му, би ми било интересно да го наблюдавам.
А хипотетично някой ден – кой си пожелаваш да поиска от теб автограф, което за теб би било наистина голямо признание за твоя успех в професията?
Много труден въпрос... За мен, честно казано, това е малко притеснително. Аз съм по-деликатен като човек и не обичам да се натрапвам, нито обичам толкова много внимание към себе си... Ако трябва да кажа – започвам да си мисля за всичките детски герои, които съм изживял – може би някой от „Междузвездни войни“. Много харесвам Марк Хамил – Люк Скайуокър. Когато се събирахме пред блоковете и играехме на „Междузвездни войни“, се бутах аз да съм Люк. Или като признание от някой голям идол може би – много харесвам Майкъл Дъглас или поне ролите му. Той винаги се снима в много интересни филми.
Завършил си НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов. Ако имаше как – някак си да се върнеш назад във времето – в кой филм би си партнирал с него?
Връщаш ме отново в детството ми. „На всеки километър“ беше сериалът, с който израснахме, преди да започнем да играем на „Междузвездни войни“ и на „Седморката на Блейк“. Бих се радвал да съм част от „На всеки километър“.
Работил си с Мариус Куркински, със Стоян Радев, с братя Чучкови, учил си при Ники Априлов в „Двореца на децата“. С кой режисьор с удоволствие би работил, ако имаш възможност?
Със сигурност, с тези, с които съм работил досега, бих продължил. Може би със Стайко Мурджев и с Крис Шарков. В последно време нещата, които гледам от тях двамата, са театър който ми импонира. И бих се радвал да работя с тях, въпреки че малко се пооткъснах от театъра. Също и с Магдалена Ралчева – гледах нейния филм „Сватба“ преди месец, бях много впечатлен!
Много бих се радвал да бъда част от такъв филмов проект.
С Майкъл Фасбендер и Джоуди Търнър-Смит от "Агенцията"
Пишеш поезия, занимаваш се с фотография, композираш музика, дори в танците си добър. В кое изкуство не те бива?
Аз съм с две леви ръце и всичко, което е свързано с направата на някакви неща, мен не ме бива в него. Включително и рисуване. Като ти заседне нещо дълги години в главата, че не те бива... - не се и опитвах въобще. Но като помагах в едно ателие, което работеше с деца в неравностойно положение и те имаха уроци по рисуване, понеже присъствах на тези часове, си казах – защо да не пробвам. Беше повече на майтап, но преодолях това си притеснение, че за нищо не ставам в рисуването и мисля, че ми се отдава и това.
А какви други таланти имаш? Може би правиш перфектния омлет?
Обичам да готвя. Мисля, че и в това имам талант. Аз съм веган, но, честно казано, не изпадам в крайности. Поради това, че често не можеш да си намериш готови неща, съм се научил да готвя добре.
Ако посрещнеш гости, какво ще им сготвиш?
Вчера бях на гости и ми дойде да направя празник – баница с праз. Но не ми стигна празът. Сложих много лук и оттам се развихрих – добавих и тофу, за да мога да направя плънка. Имах и стрък домашна чубрица от градината – и нея сложих. И всички казаха, че е много хубава станала баницата. Беше малко суха, понеже аз не ползвам много мазнина. Но я харесаха.
В Йордания
Ти си наполовина руснак. Помага ли ти майчиният руски език за участията в чуждите продукции? Напоследък пак са актуални образите на лошите руснаци.
Да, много помага. Честно казано, на мен нещата ми се случват малко като изненади. Това с руския език в участията ми в такива филми наистина дойде като абсолютна изненада. Аз две години бях към едно частно студио в Унгария. То беше онлайн, но имаше и присъствени уъркшопи, на които аз ходех почти всеки месец. Там се запознах с много международни актьори – в Унгария е много развита индустрията, там се снимат много американски филми и покрай тях аз влязох в руслото на американоговорящите проекти. И много работих върху американския си акцент. В един момент дойде „Агенцията“, където играя руснак. В един испански филм съм руснак. Направих дори два кастинга за индийски продукции, в които пак ме кастваха за руснак. Изведнъж започнаха да ме търсят за руснак. Както каза моя агент – Русия е отново на топа на устата и в момента има висок интерес към руските персонажи, обикновено са в негативен план. За мен е много смешно това, защото наистина вложих и средства, и усилия да подобря американския си акцент, но съм сигурен, че все пак ще ми бъде полезен. Но наистина в последно време ролите ми са благодарение на това, че говоря руски език.
В предстоящия филм „The Salacity”, едната от индийските продукции, в който си с главна роля, обаче не играеш руснак. Там героят ти се казва Талаб.
Да, филмът още е в пост-продукция. Самата филмова къща има проблеми със завършването и финансирането – може би догодина ще излезе. Но – когато се случи. Там историята беше супер смешна, защото всичко стана пак на шега, отникъде дойде този проект. Аз имах един американски агент, с когото работех, и седем години нищо, бях на дъното на всякакво отчаяние и вече си мислех, че актьор не става от мен, дори и за някаква роличка. И тогава, от някакъв яд, започнах да кандидатствам за всичко. Този филм дойде през една обява в платформа, която е по-скоро за UK пазара – абсолютно по случайност. Изискването към актьорите за етническа принадлежност беше да са Middle-Eastern. Аз прочетох само Eastern и това ми беше достатъчно. Пратих си профила и забравих. И те се свързаха с мен по много странен начин.
Техен асистент ми написа – ние харесваме вашия профил, ето ви имейла на режисьора, може да му пишете. Супер странно – защо аз да му пиша?! Но нещо в мен каза – какво ти пречи. И така. Режисьорът каза, че дълго време е имал този проект в главата си и си е бил казал, че когато намери главния актьор, тогава ще го направи. И ми каза „Само като ти видях снимката, разбрах че това си ти!“. Тогава аз му казах – добре, но героят се казва Талаб, по замисъл трябва да е някъде от Иран, от Ирак, а аз не приличам на такъв. Те казаха – ами, то не е много свързано с историята, той може и да е българин. Но – отговорих – тогава не може да се казва Талаб. Те казаха – не, не, не, Талаб ще е, много държат на това име. И остана така.
По време на снимките на The Salacity
Имаш и други участия в чужди продукции.
Да, в момента снимам в един испанско-казахстански филм за „Нетфликс“, който се казва „La Tregua” – „Примирието“. Режисьор е Мигел Анхел Вивас, един от режисьорите на „La Casa de Papel” („Money Heist”). Много интересна история – за група испански военнопленници в съветски концлагер в Казахстан по време на Втората световна война.
Ти, разбира се, не играеш испански военнопленник.
Да. Аз съм руснак, от най-големите, местните престъпници – урки – брутални убийци, с татуираните звезди.
А другият индийски филм?
Снимките за него предстоят, живот и здраве, догодина – нямам много информация. Но там пак съм руски персонаж, бивш треньор по бокс. Не съм чел още сценария, но, доколкото добих представа, е по-скоро комедиен персонаж.
Коя е твоята най-голяма, най-смела мечта, амбиция или цел като актьор?
По-скоро мечта – много бих искал да участвам във филми, в проекти с дълбок смисъл, с много силно послание, които да са и полезни по някакъв начин на обществото или на някакъв кръг от хора. Да носят някаква полза, просветление, пробуждане, нещо да осъзнаеш чрез филма.
Би ли дал примери за филми, които за теб са такива?
Първо ми идва „Аватар“. Също – и „Извънземното“ – дори и само заради това, че не сме сами в тази Вселена, да бъдем отворени към неизвестното.
Кога поривът за творчество у теб е по-силен – когато си щастлив или когато си нещастен?
Мисля, че когато съм нещастен. Изкуството е един прекрасен начин за трансформиране на тази негативна енергия или тъга в нещо позитивно. Имах дълъг период в живота си, в който не бях щастлив, и тогава виждах как това много помага, тогава се чувствах много креативен. Сега, мисля, съм в едно доста уравновесено състояние и се радвам на успехите си, но мисля, че по-дълбоко е, когато си в минорен етап.
Като кой литературен или филмов герой би ти било интересно да поживееш известно време?
Ами, пак ще се върна към моето детство. Люк Скайуокър, „Междузвездни войни“, „Седморката на Блейк“, „Бенджи, Закс и Звездния принц“. Аз много обичам фантастиката. Може би някой от тези герои.
Филм, сериал, книга, които те впечатлиха напоследък и би препоръчал?
Аз, честно казано, по сериали не си падам. Но наскоро се зарибих по един, който в момента тече – „Силоз“ – човърка ме, интересен ми е, харесва ми. Не чак да го препоръчам, но с него в момента запълвам някакви празнини във времето си.
Кой е най-ценният за теб комплимент, похвала, добри думи за работата ти като актьор?
Когато завърших сцените си в „Агенцията“, Нийл Бъргър дойде при мен и каза, че е впечатлен от моята игра. При което наистина, колкото и нескромно да звучи, усетих как ми поникват крила. Радвам се на всеки един комплимент, но когато го чуеш от хора, които за теб са шаблон за успешно кино – това наистина гали сърцето.
Провеждаш периодично летни филмови студия за юноши в село Боженица, община Ботевград. Какво ти самият научаваш от младите участници в тях?
Много са ми забавни – цялото ново поколение, с което преди това не бях имал досег. Интересно ми е да ги видя как те разсъждават, как те приемат света. Виждам нещо, което аз примерно не мога – те много могат да се скатават. Това ми направи впечатление и понеже аз не съм такъв човек, си казах – може би в това има нещо положително. И вече гледам, когато не трябва пък всичко да е на живот и смърт, и аз да се скатавам. Но са много приятни, имат много интересно, оригинално мислене. А най-интересното за мен е, че те живеят наистина в технологиите. Ако аз трябва да полагам усилия, за да не изоставам в технологиите, те наистина са много на „ти“ с тях. И ми отварят очите за различни неща.
В YouTube си публикувал беседи на Учителя Петър Дънов, озвучени от теб. Кои са съвременните, живи духовни учители, които следваш и от които се поучаваш?
Садгуру е единият. Открих го наскоро, благодарение на YouTube. И другият, който също с голям интерес в момента следя, в Инстаграм ми се появи – Дарил Анка, човекът, който е проводник на Башар, силата, която говори чрез него. Там всичко е казано и то много простичко. На мен ми импонират отговорите, които дават, за мен са смислени и дават хубава посока за размисъл.
Какво щеше да правиш през това време, ако нямахме интервю?
Бях започнал един отчет към НФК, който трябва да предам и вече съм към края му. Така че сигурно щях да съм на компютъра и да го пиша.
