Всеки от нас изгражда и променя своя списък с любими книги спрямо периода от живота си и настроението. Но със сигурност има няколко книги, които са най-важните за нас и са ни спасявали в трудни моменти или радвали в най-щастливите. Онези, които винаги ще стоят на лавицата.
Още: 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI
Още: 20 бързи въпроса към... Мартин Михайлов
В рубриката "#Любими книги на..." днес за любимите книги и защо са ценни за него говори Антон Порязов.
Ето какво ни сподели той:
1.Воля - Митко Горчивкин
Още: Живко Джуранов: Всеки герой заслужава да го обичаш
Още: 20 бързи въпроса към... актрисата Адриана Димова
Прочетох я, когато бях тинейджър. Много ми помогна с това да намирам смисъл в най-малките неща. Препоръчвам я горещо, защото тук става въпрос за душевните и физически рани, за това кои са по-силни и е извадена на преден план сентенцията "Няма не мога, има не искам".
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
2.Карлсон, който живее на покрива - Астрид Линдгрен
Много я обичам, защото винаги ми е напомняла за истинското приятелство и за това, че дори и човек да е леко чудат, то той красив ли е отвътре, значи е истински.
3.Под Игото - Иван Вазов
Още: Актьорът Богдан Казанджиев: Не мога да изгледам нито един филм като нормален зрител
Още: Владо Карамазов: Припознавам фотографията като съдба
Тук всички думи губят стойност.
Чорбаджи Марко. Дякон Викентий. Рада Госпожина. Иван Кралича. Обичам това произведение.
4.Малкият принц - Антоан Екзюпери
Това е поетичен и философски разказ под привидното впечатление на приказка за деца, но в същото време съдържа дълбоки и идеалистични мисли за живота, любовта и смъртта, което ме кара да я сложа в топ 5 любими. Също така тя може да се разглежда и като опит да се намери детето във всеки възрастен.
5.Отнесени от вихъра - Маргарет Мичъл
За никого не е тайна, че щом едно произведение е отличено с награда Пулицър, значи има нещо интересно и уникално в него.
Ами да, както знаем, тук става дума за любовта и раздялата във всичките им форми и всеки път, когато гледам филма или чета романа, настръхвам!
Интервю на Илиана Симеонова
