Лео Бианки е роден в Анкона, италианска провинция, определяна като „лакътят“ на Ботуша в превод от гръцки. Детството му преминава във Фалконара Маритима. Още 14-годишен започва да рапира и сам прави записи за приятели. Сбъдва мечтата си за музикална кариера в България след участието си популярен телевизионен формат.
Още: 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI
Още: 20 бързи въпроса към... Мартин Михайлов
Днес той е един от най-обичаните италианци в България. За него може да се говори много – той е пицар, майстор на пастата, телевизионен водещ, певец и какво ли още не.
Ето какво сподели той в нашата рубрика "20 бързи въпроса":
Опишете най-голямото предизвикателство, което стои в работата ви.
Още: Живко Джуранов: Всеки герой заслужава да го обичаш
Още: 20 бързи въпроса към... актрисата Адриана Димова
Мога да кажа, че са две. Първото е да управляваш персонала. Дори и да има проблем с някой от тях, трябва да направиш така, че да има атмосфера, да има спокойствие. Това е много трудно, защото всеки ден някой излиза с лични проблеми. Второто предизвикателство е това да отговорим на клиенти, които не са доволни, защото няма как всички да са доволни и точно аз съм човека, който трябва да успокои обстановката.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Най-вредният и най-полезният ви навик?
Най-вредният ми навик е това, че по цял ден мога да не ям, защото съм на работа. Вечерта сядам пред телевизора или на маса и понякога прекалявам. Ставам през нощта и ми става много тежко.
Най-полезният ми навик е, че винаги търся бързо решение и правя всичко възможно нещата да бъдат наред. Дори и с жена ми гледам да решавам първоначално дори най-малкия проблем, за да не се скараме по-нататък. И виждам, че има успех от това.
Още: Актьорът Богдан Казанджиев: Не мога да изгледам нито един филм като нормален зрител
Още: Владо Карамазов: Припознавам фотографията като съдба
Ценностите, в които вярвате най-силно?
Вярвам в хората, които са до мен и това за мен е ценност. Виждам го в това, че в заведението на мен и моята приятелка работят хора от много дълги години и не се отказват. Това за мен е много ценно, защото означава, че от моя страна давам това, което те търсят и те, разбира се, дават това, което аз търся от тях. Ние сме добър отбор. Мисля, че и за хората, които идват в ресторанта е важно да виждат, че персоналът е един и същ години на ред, а не, че постоянно се сменят работници.
КАКВО НИКОГА НЕ ПРОЩАВА И КАКВО ГО ИЗКАРВА ИЗВЪН НЕРВИ? ВИЖТЕ ТУК!
