При безпрецедентен инцидент Русия използва оръжия срещу украински кораби, за които твърди, че са навлезли незаконно в нейни води, преди руски бойци да се качат на борда им и да ги претърсят, съобщи службата за сигурност ФСБ.
„Три плавателни съда на военноморските сили на Украйна, нарушили руската граница, са задържани в Черно море за тяхното принудително спиране бе използвано оръжие“, съобщиха от пресцентъра на Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ).
Кризата се разигра в неделя, след като два украински малки военни кораби и влекач се отправят през Керченския проток - тесен воден път, който осигурява достъп до Азовско море.
Украйна съобщи, че руски граничен кораб задържал влекача с "открито агресивни действия" и след това били блокирани другите два кораба.
Двата бронирани катера с артилерийско въоръжение "Бердянск" и "Никопол" и буксирът "Яни Капу" са минали през Керченския проток днес и според руските власти те са извършили пореден опит за незаконни действия в пределите на териториалното море на Руската федерация, не са реагирали на предупрежденията за незабавно спиране и са извършили опасни маневри. И трите кораба са задържани, на трима ранени военнослужещи украинци е оказана медицинска помощ.
Опасност за живота няма за нито един от тримата. Задържани са 24 членове на екипажа на корабите на украинския флот. Всички кораби са задържани на около 20 километра от руското крайбрежие и на 50 километра югозападно от обичайното място за преминаване на кораби по Керченския проток под Кримския мост.
От Федералната служба за сигурност на Русия твърдят, че на украинците им е пределно ясен редът за преминаване на военни кораби през териториалното море на Русия и през Керченския проток. На помощ на украинските съдове в Азовско море са били изпратени други военни кораби, но скоро са получили нареждане да се върнат в Бердянск. ФСБ подчертава, че "киевските ръководители, предприемащи подобни опасни и безотговорни решения, би трябвало да помислят за последствията от действията си".
В същото време Военният комитет при президента на Украйна нареди на Съвета за национална сигурност да въведе военно положение в страната заради ситуацията в Азовско море. Военният комитет разглежда събитията в Азовско море като "акт на агресия".
Задържането на трите украински военноморски кораба от Русия поражда опасения от военна ескалация и доведе до планиране на спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН в понеделник.
Конфронтацията в морето е опасно развитие в продължителния конфликт, в който са затънали Украйна и Русия поради подкрепата на Кремъл за руските бунтовници в източната част на страната.
Съветът за сигурност на ООН проведе извънредно заседание в понеделник, на което обсъди ескалацията. Срещата бе поискана както от Русия, така и от Украйна, съобщиха дипломатическите източници пред AFP.
Говорителят на германското правителство Щефан Зайберт каза, че Берлин следи информациите с „голяма загриженост“ и призова към „сдържаност“ за избягване ескалиране на напрежението. „Ние внимателно ще следим случващото се“, каза той пред репортери и допълни, че германското правителство е имало контакт с Киев и Москва.
„Както знаете, германското правителство подкрепя суверенитета и териториалния интегритет на Украйна, което включва и Керченския проток –свободен достъп до Азовско море трябва да бъде осигурен.“
Зайберт определи изграждането на мост над Керченския проток „нарушение на международното право, защото Украйна не е включена“ и призова Русия да освободи украинските кораби и моряци. Говорителят на германското правителство допълни, че използването на военна сила от Русия е било „неоправдано“ и призова „двете страни бързо да възобновят диалога“.
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви. че Русия трябва да върне на Украйна корабите и моряците, които бяха задържани при опита да преминат в неделя от Черно в Азовско море.
"Руските власти трябва да върнат на украинците моряците и корабите“, пише Туск, в Twitter. "Обсъдих ситуацията с президента на Украйна Петро Порошенко и проведох среща с негови представители по-късно днес. Европа е обединена в подкрепа на Украйна ..."
Френското външно министерство също изрази загриженост за инцидента на 25 ноември в Керченския проток. Това се посочва в изявление на официалния представител на Министерството по европейските въпроси и външните работи на Франция.
"Въз основа на известните ни факти, вярваме, че нищо не оправдава използването на сила от страна на Русия", се казва в изявлението. „Външното министерство призовава Русия и Украйна да покажат максимална сдържаност и да предотвратят военната ескалация", цитира ТАСС.
Великобритания осъди "агресията" на Русия срещу украинските кораби в Керченския проток край брега на полуостров Крим.
"Ние осъждаме агресията на Русия при залавянето на три украински кораба и техния екипаж", каза говорителят на Даунинг стрийт, като добави, че "инцидентът дава допълнителни доказателства за дестабилизиращото поведение на Русия в региона".
Петро Порошенко подписа указ по решението на Съвета за национална сигурност за въвеждане на военно положение в страната, се съобщава на уебсайта на президента на Украйна.
Военното положение в Украйна ще бъде валидно от 26 ноември до 26 януари 2019 г. Генералният щаб е натоварен с организирането на частична мобилизация.
На службата за сигурност на Украйна е наредено да засили контраразузнаването, режимите за борба с тероризма и секретните операции, както и информационната безопасност.
Указът позволява временно прекратяване на члена на Конституцията относно правата на гражданите да избират и да бъдат избирани. Това се посочва в текста на документа, публикуван на интернет страницата на украинския парламент.
„Провокацията в Керченския проток е съзнателно организирана от президента на Украйна Петро Порошенко, с цел отлагане на изборите от 2019 г.“ Това заяви председателят на Държавната Дума на Русия Вячеслав Володин, коментирайки подписването на постановлението за въвеждане на военно положение в страната.
"По същество това е полагане на основи за отлагане на изборите от 2019 г. и за ограничаване на избирателните права на гражданите. За тази цел Порошенко извърши провокация в Керченския проток", каза говорителят. "За съжаление гражданите на Украйна станаха заложници на авантюрите на ръководството, чиято цел е да запази личната си власт по всякакъв начин", подчерта той.
На 27 ноември съдът в Крим ще предприеме ответни мерки за прекратяване на задържането на украинските моряци, заяви официално Украйна.
Завземането на корабите предизвика тревога сред западните съюзници на Киев.
"Очакваме Русия да възстанови свободата на преминаване през Керченския пролив и да призоваваме всички да действат изключително сдържано , за да се премахне ескалацията на ситуацията веднага", се казва в изявление на Европейския съюз.
НАТО също призова за "ограничаване и намаляване на ескалацията" и призова Русия "да осигури безпрепятствен достъп до украинските пристанища в Азовско море в съответствие с международното право".
Външното министерство на Украйна заяви, че "агресивните действия" са нарушение на международното право, на което ще се реагира с "международна и дипломатическа правна реакция".
Русия има претенции за водите на Кримския полуостров, след като анексира полуострова през 2014 г.
Руски политици обвиниха Украйна, че действала по принуда от своите западни съюзници и умишлено се опитвала да ескалира конфликта.
Кримският лидер Сергей Аксьонов пише във Facebook, че "е сигурен, че западните господари на режима в Киев стоят зад този провокационен акт".
Украйна заяви, че предварително е предупредила Русия за маршрута на нейните кораби, по който те трябва да минат, за да стигнат до Азовско море.
През септември украинската флота се оплака от "провокационни действия" на руските гранични служители срещу корабите, поемащи същия маршрут.
Украйна увеличи броя на морските кораби и патрулите на граничната охрана в Азовско море, след като Русия разгърна още пет военни кораба.
Киев твърди, че увеличаването на неговото военноморско присъствие се дължи на засилването на контрола от Русия тази година и извършването на продължителни проверки на търговското корабоплаване, които са много скъпи за товарните и пристанищните компании.
Киев и Западът обвиниха Москва, че умишлено е блокирала достъпа на кораби до Мариопул, който има жизненоважен достъп до тежката индустрия в региона.
Мариопул е близо до района на източна Украйна, контролиран от подкрепяните от Москва сепаратисти. Конфликтът от 2014 г. досега доведе до смъртта на поне 10 000 души.
Съединените щати пък се стремят да се намали зависимостта на Украйна от руските газопроводи.
Пьотър Толстой, заместник-председател на руския парламент, предупреди във Facebook, че "украинските власти, които са кукли на конци, ... рискуват да разгърнат голям военен конфликт".