Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

ЕС едва накара Латинска Америка да осъди руската агресия, една страна се въздържа

19 юли 2023, 09:31 часа • 5870 прочитания

Призраците на колониалната история се завърнаха и започнаха да преследват европейските и латиноамериканските лидери по време на срещата им на върха в Брюксел, пише "Политико" в обобщение на случилото се в столицата на ЕС.

На дневен ред за гостите от Латинска Америка бяха 400-те години европейско колониално управление, икономическа експлоатация и робство. За домакините приоритет номер едно беше войната на Русия срещу Украйна.

Различията във възгледите бяха толкова дълбоки, че двете страни трудно успяха да се съгласуват на първата си среща на върха от 8 години насам. Най-вече различията се видяха, когато трябваше да се намерят думи, с които да се осъди агресивната война на Русия в заключителното комюнике. Това направи двудневната среща разочароваща за всички заинтересовани страни - но особено за лидерите на най-новите държави членки на ЕС от Източна Европа, които имат свои собствени горчиви спомени за съветското имперско управление и руската агресия, пише "Политико".

"Всъщност това е война за колонизация", заяви латвийският министър-председател Кришянис Кариниш: "Има една бивша колонизаторка - Русия, и една бивша колония - Украйна. И бившият господар се опитва да си върне някогашното си владение. Мисля, че много страни по света могат направят връзка с това".

Лидерите на ЕС трудно успяха да убедят Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC), която включва традиционни съюзници на Москва като Никарагуа, Куба и Венецуела, да осъди ясно войната на Русия.

ОЩЕ: Срещата ЕС-Латинска Америка с риск да стане дипломатически провал заради войната в Украйна

Украинският президент Володимир Зеленски, който е редовен гост в Брюксел, този път не беше поканен. Припомняме, че в срещата участваше българският премиер Николай Денков.

Споровете относно формулировката на съвместната декларация забавиха края на срещата с часове, докато лидерите се опитваха да преодолеят пропуските. В крайна сметка само Никарагуа изрази несъгласие.

400 години колониализъм

Испания, която е ротационен председател на Съвета на ЕС, е насочила поглед към Латинска Америка и обича да подчертава тесните културни и езикови връзки с континента. Но те водят началото си от колониалното минало на Испания и на Европа.

Испанското кралство колонизира голяма част от Латинска Америка от 1493 г. и през следващите 400 години придобива огромно богатство, експлоатирайки земите и хората. Европейската търговия с роби също така принудително транспортира милиони африканци в робство в Латинска Америка и Карибския басейн.

Докато европейските лидери се надяваха да намалят геополитическото напрежение, латиноамериканските им колеги дойдоха на масата с ясно послание: Определянето на отношенията днес означава да се обърне внимание и да се поправят несправедливостите от миналото - особено когато ЕС отново се обръща към богатия на ресурси регион, този път за да подпомогне екологичния си преход.

ОЩЕ: Латинска Америка поиска от Европа колониални обезщетения вместо помощ за Украйна

Премиерът на Сейнт Винсент и Гренадини - малка островна държава, която е начело на групата от 33 страни от CELAC, - призова за преговори за икономически компенсации за колонизацията и поробването.

"Ресурсите от търговията с роби и от робството са помогнали за подхранването на индустриалната революция, която е поставила основата на голяма част от богатството в Западна Европа", заяви Ралф Гонсалвес пред малка група репортери във вторник. Това беше част от аргументите му в полза на плана за "поправяне на историческото наследство на изостаналостта в резултат на геноцида над коренното население и поробването на африканските тела", както той заяви в понеделник преди срещата на върха.

Търговско напрежение

Търговските преговори между ЕС и МЕРКОСУР - съюзът, който обединява големите латиноамерикански икономики, - отразиха още един голям фронт на напрежение.

Освен беглото споменаване на сделката с МЕРКОСУР в заключителното изявление, разговорите с Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай останаха настрана въпреки предишните надежди, че срещата на върха може да вдъхне нова енергия в преговорите за сключване на търговско споразумение.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен все пак заяви след срещата на върха, че "амбицията ни е да приключим най-късно до края на тази година".

Промишлеността и гражданското общество имат коренно различни тълкувания за това доколко сделката би помогнала на страните да бъдат равнопоставени с европейските си партньори. Бизнесът иска споразумението да се осъществи, за да се гарантира, че регионът ще остане на политическата и икономическата карта на ЕС.

Мания по ресурсите

Сключването на сделката с МЕРКОСУР придобива все по-голямо значение за ЕС, който разчита, че богатият на ресурси регион ще захранва с енергия вятърните турбини и електрическите превозни средства, от които се нуждае, за да постигне целите си в областта на климата.

Бразилия е най-големият износител на стратегически суровини за ЕС по обем, а в "литиевия триъгълник", обхващащ Чили, Аржентина и Боливия, се намират около половината от световните запаси на литий. В рамките на срещата на върха Брюксел и Чили подписаха нов меморандум за разбирателство в областта на суровините.

Въпреки че в понеделник фон дер Лайен обяви, че Брюксел ще вкара над 45 млрд. евро в региона чрез програмата си "Глобален портал" - за инфраструктурни проекти, които поне отчасти ще бъдат от полза и за частния сектор на ЕС - Европа закъснява с инициативата в регион, където Китай вече е разширил влиянието си, пише "Политико".

ОЩЕ: ЕС ще инвестира 45 млрд. евро в Латинска Америка и Карибите

Димитър Радев
Димитър Радев Отговорен редактор
Новините днес