Няма риск за данните на българските ученици след продажбата на платформата "Школо" на британска компания. Това заяви бившият министър на електронното управление и настоящ депутат от ПП-ДБ Божидар Божанов.
Още: Кабинетът отпусна милион за образователни програми и иновации в училища
Още: Изплащат стипендии на ученици от училищата по културата и изкуствата
Сделката и притесненията
Образователната платформа "Школо", с чиито електронни дневници работят повечето наши училища, съобщи, че е придобита от "Джунипър Едюкейшън" (Juniper Education). Това е най-големият доставчик на образователен софтуер и услуги във Великобритания.
Новината за продажбата притесни директори и родители, че може да има изтичане на лични данни. Изникнаха и въпроси какво ще се случи с училищата, които ползват "Школо". Министерството на образованието и науката (МОН) сезира ДАНС и Комисията за защита на личните данни за проверка на продажбата.
Междувременно управителят на платформата Мирослав Джоканов заяви, че няма поводи за тревога: "Повод за гордост, а не за страх“: Управителят на "Школо" проговори за продажбата
Още: Нови близо 10 млн. за образователни програми раздаде щедро служебният кабинет
Още: Учебната година да се удължи с една седмица: Предложение на МОН
Божанов: Няма риск, Великобритания спазва GDPR
"Обективно, дали собствеността на фирмата е българска, или от друга държава, която прилага европейското законодателство за защита на данните, разлика няма. Дори не би трябвало данните да напускат контрола на българското дружество, но дори да го направят един ден, Великобритания избра да запази GDPR в своето законодателство, а британският регулатор е един от най-добрите, така че аз нямам притеснения за данните", написа във Facebook Божидар Божанов.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: По-големи учителските заплати, но различно: Данни с колко иска да ги вдигне служебното правителство
Още: Ученици играха кючек върху чиновете в гимназия в Ихтиман
Той посочи, че данните на всички ученици се обработват и от "Майкрософт" от много време насам, защото всеки ученик има право на безплатен офис пакет в своя акаунт.
Снимка: БГНЕС
Още: tbi bank и УНСС създават нови възможности за студенти с първата "Академия за таланти"
"Винаги когато става дума за софтуер, държавата трябва да осмисли рисковете от дългосрочно обвързване с частен доставчик и да ги претегли спрямо ползите от това. Дори да избере външен доставчик, трябва да има право да прекрати договора и да продължи да разполага с данните - нещо, което "Школо" предоставя. Данните се изпращат и в централната система на МОН (НЕИСПУО), т.е. училищата не са вързани за доставчика. Това е устойчиво решение и добра практика както от страна на държавата, така и от страна на доставчика", добави Божанов.
Появиха се и твърдения, че "Школо" е безплатна платформа и съответно - продава данните на децата. Това не е вярно, по думите на бившия министър, защото "Школо" има договори с училища и те не са безвъзмездни.
Според него "Школо" е пример за това как частната инициатива дава много по-добри резултати от "централното планиране" на държавата, особено когато става дума за потребителски софтуер. Държавата има много по-голям ресурс да изгради система за електронни дневници, но "Школо" е предпочитано от учители, родители и ученици, защото се грижи за потребителя, а не просто "да изпълни нормативните изисквания", счита той.
Нужна е промяна на модела
"Държавата е "вързана" да използва т.нар. waterfall модел, който е остарял, но следва от Закона за обществените поръчки - изготвя се едно голямо задание, то се възлага, това отнема много време и накрая, ако резултатът не отговаря на очакванията, няма много какво да се направи, освен да се поръча надграждане. Този модел трябва да се промени, за да може системите, които държавата неизбежно се налага да изгради, да са по-добри (и вече работим по такъв модел)", написа Божанов.
"В заключение, не смятам, че продажбата на "Школо" носи риск за данните на учениците или за системата на образованието. Може да ни служи за пример как да използваме софтуер, без да сме заключени за него. И за стимул държавата да подобри процесите си по изграждане на софтуер, защото в много случаи няма пазарен стимул за изграждане на твърде специализиран софтуер за нуждите на държавата", допълни той.
