В Шотландия не използваме термина "специални нужди". Смятаме, че това е негативен термин. Затова, когато говорим за деца със "специални нужди", използваме термина "допълнителна подкрепа". Това обясни доктор Джон Рейвънскрофт от Едибургския унивеститет по време на Международната конференция „Приобщаващо образование – образованието на XXI век”. Тя се проведе в СУ „Климент Охридски” с организатори – Центъра за приобщаващо образование и Фондация „Америка за България” и СУ.
Островната държава се опитва да направи всяко дете успешно учещ се и отговорен гражданин, който да може да допринася ефективно за обществото. Експертът допълни, че една от работата на учителите е да чуват какво имат да кажат децата. С други думи – детето да бъде поставено в центъра на вниманието на образователната система.
„Това е ключово за приобщаващото образование”, категоричен беше д-р Рейвънскрофт. Той добави, че най-близо до детето трябва да бъдат поставени родителите и останалите членове на тази група от обществото, в което то живее. Друг важен момент е разбирането на семейството и обществото, от което идва съответният млад човек.
Едно от най-важните неща в образованието е да имаме лидерство. На всички нива – в класната стая, в съответния департамент, училището, образователните власти и т.н. Това заяви още Рейвънскрофт. Той добави, че за учителите в Шотландия е много важно да работят заедно с полицията, социалните служби, църквата и др.
За да се разбере от какво точно има нужда съответното дете, се правят консултации с педиатри, доктори, родителите и децата, социалните служители и др. В тази връзка се изготвя триъгълник на общуване и поведение, който се нарича „Мой свят”. За него се поставят въпроси от рода на: От какво се нуждае детето, за да може да комуникира, как мога аз като социален работник, педиатър и експерт да помогна... Може би детето се нуждае от говорни уроци, технология и др - отговорът става ясен след анализ на коректния въпрос, подчерта експертът.
