Буквално малко след като се разшумя за искането да се разследва по същество за картел на пазара на горивата, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прие секторен анализ на конкурентната среда на пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво в България.
Изготвянето на анализа продължи около половин година, след като в края на лятото премиерът Бойко Борисов и шефът на Агенция "Митници" Ваньо Танов заговориха за картел. Анализът на КЗК е от 1 януари 2012 година до 30 юни 2015 година и е в размер на 120 страници.
В резултат на проучването се открояват проблеми за конкуренцията. Сред тях КЗК посочва, че се забелязва идентичност в ценовата политика на пазара на търговия на дребно с горива, прилагана от дружествата: „Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ООД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Лукойл България“ ЕООД, отличаваща се с продължително задържане на цената на дребно на високи нива и липсата на навременна и адекватна реакция спрямо понижението на цената на едро и производствената цена, което би могло да е в резултат на антиконкурентни практики-картелни споразумения.
По отношение на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД секторното проучване показва, че през изследвания период цената на автомобилните горива предназначени за местния пазар е по- висока в сравнение с предлаганите от дружеството цени за износ при равни други условия. Следва да се посочи, че съгласно икономическата доктрина при нормално функционираща пазарна среда, цените следва да отчитат динамичните промени в търсенето и предлагането, като по този начин се формира равновесна пазарна цена. Пренебрегването на тази функция води до несъвършенства и изкривяване на пазарната среда. Това може да означава, че върху определянето на производствените цени на петролните продукти в България могат да влияят и непазарни фактори, чрез които „Лукойл Нефтохим Бургас” АД да извлече допълнителни икономически ползи по отношение на стопанската си дейност в страната, особено предвид специалното му положение на изявен лидер на пазара на производство и внос на горива в Република България.
КЗК установява наличието на административно-правни бариери пред доставчиците на горива на националния пазар, свързани с функционирането на данъчни складове в страната. Основен проблем в сектора е, че голяма част от доставчиците не притежават собствени данъчни складове поради невъзможността да отговорят на законовите изисквания за изграждане и регистриране на такива, както и поради недостатъчен финансов ресурс. Условията за отварянето на такъв склад включват уставен капитал от 500 хиляди лева и гаранции до 30 милиона лева за дължим акциз. Преразглеждането и евентуалното облекчаване на някои административни изисквания би стимулирало както предприятията, свързани с производството и реализацията на горива, така и други стопански субекти да инвестират в създаването и регистрирането на нови данъчни складове за горива в страната. По този начин увеличеният внос би оказал конкурентен натиск върху местните доставчици по отношение на цената и условията на доставка.
КЗК препоръчва на държавните органи да предприемат необходимите действия за облекчаване достъпа на търговците до акцизни складове, пише БГНЕС. Това може да стане чрез отварянето на държавни складове и чрез сключване на двустранни споразумения с други страни-членки на ЕС за взаимно съхранение на задължителните запаси от нефт и нефтопродукти на тяхна територия.
В резултат на извършения анализ КЗК образува производство за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 15 от ЗЗК (бел. ред. - той директно забранява всякакъв вид споразумения за нарушаване на свободната конкуренция, включително договорки за цени) и чл. 101 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС) от страна на „Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ООД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Лукойл България“ ЕООД. Образувано е и производство за установяване на евентуално извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК (бел. ред. - за господстващо положение, с което се нарушават интересите на потребителите) и чл. 102 от ДФЕС от страна на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД.
Продължителността на разследването зависи от редица фактори, като сложност на случая, степен на сътрудничество с Комисията от страна на предприятията, гарантиране правото им на защита, евентуални съгласувателни процедури с Европейската комисия, както и от сроковете по Регламент на Съвета (ЕС) № 1/2003, заявяват още от КЗК. Решението не подлежи на обжалване.
