Призивите за „реформи в регулаторите“ най-лесно можем да ги разберем, когато някой ярък пример за безконтролна злоупотреба с влияние покаже колко е важно решенията да се взимат обективно, прозрачно и компетентно, посочва "Нова телевизия". Знаем как КЕВР може да вдига цените на тока и водата без никаква логика. Знаем и как на друг регулатор отне повече от 2 години да се произнесе защо поскъпна олиото.
Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина
Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години
И докато ефектите от някои примери се виждат веднага от всички, един друг регулатор - Комисията за регулиране на съобщенията, почти тихомълком с решение от 22 февруари т.г. предложи връщането на най-тежката форма на регулация върху инфраструктурата. На практика КРС иска да отмени решението си от 2019 г. за дерегулация на свободния и конкурентен пазар у нас. И всичко това се случва на фона на призивите в Европейския съюз за дерегулация в телеком сектора.
Какво представлява предложението на КРС?
КРС направи предложението си след преглед на пазара за достъп до физическа инфраструктура. Това се отнася до инфраструктурата, използвана от телекомуникационните оператори за изграждане на техните мрежи. Операторите разчитат на два типа инфраструктура: стълбове и канали. В България стълбове могат да се използват за изграждане на телекомуникационни мрежи във всички общини с население под 10 000 души. Стълбовете са по-евтини и лесни за използване. В резултат на това по-голямата част от телекомуникационната инфраструктура в България разчита на стълбове, докато каналите се използват предимно в големите градове. Каналите са по-скъпи за използване, защото изискват разкопаване на улици за полагане на кабели под земята.
Още: Окончателно: ЕК не видя проблеми и нарушения в договора ни с "Боташ"
Още: МВФ одобри отпускането на 1,1 млрд. долара на Украйна
Макар стълбовете и каналите да са взаимозаменяеми, КРС насочва своя преглед само върху каналната мрежа. В него се заключава, че Vivacom e доминирал в тази мрежа, тъй като представлява близо половината от каналите, които в момента се намират в България.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Швейцария ще има свободен достъп до пазара на ЕС
Още: Орбан заговори за тримесечна дерогация за руски газ за Европа (ВИДЕО)
До 2019 г. само Vivacom беше законово задължена да дава достъп до своите канали, за да могат други оператори да ги използват за изграждане на мрежи. От 2019 г. страната прие така наречената „симетрична регулация“, т.е. операторите трябваше да дават достъп до мрежите на останалите. Този подход сътветства на принципите на ЕС. Сега обаче КРС предлага да се върнем към ситуацията, в която Виваком е отделена от останалите и само тя има регулаторно задължение по отношение на каналите.
Каква е реалната пазарна ситуация, която КРС пренебрегва
Българският пазар на фиксирани широколентови услуги е силно конкурентен. Виваком отчита дял от около 40% на този пазара, следван от А1 с 30%. Останалата част от пазара се формира от около 640 регионални и местни оператори, които заедно представляват около 30%. В последните години Виваком придоби няколко по-малки оператора, но това не променя картината. Общият брой на по-малките оператори се е увеличил от 627 през 2017 г. на 641 през 2022 г.
Още: Германия отмени газова такса за съседните страни
Факт е, че над 83% от населението на България днес се радва на избор от поне два оператора, а над 67% - на избор от поне три. А конкуренцията ще се засилва, след като и трите мобилни оператора - Виваком, А1 и Йетел предлагат фиксиран широколентов достъп чрез мобилните си мрежи навсякъде в България.
Стълбовете на електроразпределителните дружества са основна инфраструктура за разгръщане на телекомуникационни мрежи. Публично достъпни данни на КРС показват, че телекомуникационните оператори разчитат на около 640 000 стълба и около 13 104 км канална мрежа. Дори водещият оператор Виваком разчита на ползването на инфраструктурата на стълбовете за приблизително 43% от мрежата си. Предпоставките за масовото използване на стълбове са първо, че националното законодателство позволява телекомите да изграждат мрежите си въздушно чрез тази инфраструктура в населени места под 10 000 жители, и второ, инсталирането на телекомуникационни мрежи на стълбове е по-лесно от използването на канална мрежа.
„Специално отношение“ само към един оператор
Странно е, че въпреки тези данни КРС предлага да наложи регулация само върху каналната мрежа на Виваком, която покрива едва 5-6% от населените места в България, или около 40% от всички домакинства. До голяма част от тези домакинства стигат и канални мрежи на конкурентите на Виваком.
Към момента над 620 оператора не разчитат на достъп до каналната мрежа на Виваком, за да предоставят услуги на своите абонати. За последните пет години останалите оператори са изградили най-малко 1500 км канална мрежа, което се равнява на около 30% от дължината на каналната мрежа на Виваком.
В края на април КРС публикува позицията си за начина на използване на мрежата от стълбове на електроразпределителните дружества, за да се осигури място за изтегляне на "трета и четвърта електронни съобщителни мрежи" на всеки стълб. Това е безспорен аргумент за широкото използване на тази инфраструктура. Подобна позиция на регулаторния орган предполага, че има сериозен интерес към използването на точно този тип инфраструктура и то от четири паралелни мрежи, т.е. мрежи на четири оператора.
Какво означава това за потребителите?
В Европа отдавна са прозрели, че инвестициите в телекомуникационна инфраструктура трябва да се стимулират, за да има силна конкуренция между телекомите – защото от конкуренцията печелят потребителите. За целта трябва да се премахне бюрокрацията, която забавя внедряването на високоскоростни мобилни и фиксирани мрежи. Това е спешна задача, защото телеком секторът се нуждае от по-голям мащаб за инвестиции в мощности, които да отговорят на нуждите на потребителите. Един от проблемите е непрекъснато нарастващият трафик на данни, който се очаква почти да се утрои през следващите пет години. И този проблем не само няма да бъде решен, но ще бъде и задълбочен, ако се въведат тежките форми на регулация, които иска регулаторът КРС.
Срещу европейските регулации
Предложението на КРС е в противоречие с позицията, формулирана в новата „Бяла книга“ на Европейската комисия, посветена на нуждите на континента от дигитална инфраструктура – и дерегулацията на каналната мрежа е посочена като едно от решенията за удовлетворяване на тези нужди.
Еврокомисията дава ясно да се разбере, че регулирането на значителна пазарна сила не е оправдано в области, в които има поне две независими мрежови инфраструктури. В България почти всички домакинства имат достъп до поне две независими инфраструктури. В тази „Бяла книга“, публикувана в началото на годината, България е дадена като позитивен пример. След това обаче идва странното и засега необяснимо решение на КРС.
КРС също не взема предвид новоприетата специална регулация на физическата инфраструктура на европейско ниво чрез приетия вече регламент, който засяга мерките за намаляване на разходите за разгръщане на гигабитови електронни съобщителни мрежи. Съгласно този регламент държавните органи (съответно и КРС) на първо място следва да създадат предпоставки за инвестиции във физическа инфраструктура при еднакви правила за всички собственици на такава инфраструктура. Фактически КРС пренебрегва значителното въздействие на посочената нова регулация и това логично води до погрешни изводи и предложения без мерки за инвестиции в полза на крайните потребители.
