Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Информатика и военно дело - професиите с най-високо заплащане

31 януари 2014, 22:00 часа • 91693 прочитания

Искате да си подсигурите високи доходи и по-безоблачно бъдеще – тогава учете медицина, информатика или военно дело. Защото това са най-успешните професии в България - завършилите си намират работа по специалността, безработицата клони към нула, а доходите са над 1100 лева месечно, пише в. „Сега”. Това показва новият рейтинг на висшите училища, който беше представен вчера. Класацията се прави от институт "Отворено общество" и "Сирма груп" по проект, финансиран с европейски средства.

При информатиката, в която се взимат най-много пари, най-високоплатени са IT специалистите от Софийския университет със среден месечен доход 1775.11 лева при 1641.45 лева спрямо миналата година. Все по-търсени обаче стават възпитаниците на НБУ – те взимат по 1453.37 лева.

Военно дело във Военната академия отново е втората по осигурителен доход специалност у нас - 1673.16 лева. В третото най-добре платено направление - "Администрация и управление" на Американския университет например доходът е намалял от 1561.90 на 1521.98 лева. При "Икономика", която е на четвърто място, има спад от 1546.54 на 1472.84 лева. С най-нисък осигурителен доход са завършилите стоматология - 585,25 лева.

19 специалности в различни университети гарантират 100-процентова реализация на възпитаниците си. Тук изненадващо влизат "отвлечени" специалности - философите от Нов български и Пловдивския университет, както и специалистите по теория на изкуствата от НБУ. Любопитен детайл от рейтинга е, че възпитаниците по обществени комуникации на Американския университет в Благоевград влизат с най-висок успех от дипломата от гимназията - 5.93, а машинните инженери от университета "Проф. Асен Златаров" в Бургас с най-нисък - 3.73, но и двата вида специалисти могат да се похвалят с нулева безработица.

Медицината е безспорен лидер с най-добра реализация на дипломираните и с най-голямо очакване сред работодателите нуждата от кадри да нарасне през следващите пет години. Данните също така показват, че няма особено значение в кой университет ще се учи тази специалност, тъй като разликите между първия и последния са незначителни. В това направление няма слаби университети, коментира директорът на "Отворено общество" Георги Стойчев. Сред завършилите медицина 73,5% се осигуряват в България. Изводът е, че всеки четвърти, учил за лекар, е извън България, но в това число влизат и чуждестранните студенти, учили медицина в страната ни.

За разлика от медицината, в икономиката има голямо значение кой ще е университетът. Разликата в доходите на завършилите АУБ и последния в това направление - Висшето училище за агробизнес, е три пъти. 72% от възпитаниците на АУБ се реализират по специалността, а част от тях стават дори шефове на фирми. За сравнение 90 на сто от завършилите Висшето училище по агробизнес работят като продавачи, изтъкна Стойчев.

Математиката в Софийския е най-престижна в очите на работодателите. Те гледат най-зле на дипломиралите се икономика в Тракийския университет.

Любопитните детайли за "захранването" на молове и др. търговски обекти с дипломирани висшисти идват от новия индикатор в рейтинга - като какви започват работа завършилите дадено направление. С най-висок процент на заетите в търговията са направленията изобразително изкуство и история - над 15%. Над 12% от дипломираните специалисти по материалознание, което се изучава в четири държавни технически университета, също работят като продавачи. Дори част от завършилите (8%) една от най-скъпите специалности, за които плаща държавата - национална сигурност, работят зад щанда. Парадоксална е и реализацията на 6% от дипломираните животновъди - те са заети в сферата на персоналните услуги като фризьори или козметици.

Новият рейтинг потвърждава пренасищането в двете традиционно популярни направления - "Право" и "Икономика". Правото вече се изравнява с химиците по безработица, макар и да е двойно по-ниска от средната за страната - малко над 5%. Дипломата по право дава най-успешна реализация в държавния сектор - като държавни служители работят 30% от висшистите в това направление, но висок остава делът на онези, които се насочват към други професии - 42.73%. При икономиката близо 60% от висшистите работят нещо друго.

Иначе СУ е лидер в обучението на юристи, следван от УНСС и Пловдивския университет. Юристите от УНСС и СУ изпадат от Топ 50 на заплатите по специалности. Възпитаниците на УНСС взимат повече от правистите на Софийския, макар и с 10 лв. - средната заплата на дипломираните от икономическия ВУЗ е 973.67 лв. месечно, докато колегите им от СУ получават 963.52 лв.

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес