Държавните и правителствените ръководители на страните от Европейския съюз (EС) се събират в Брюксел на 20 и 21 юни. Един от най-важните акценти на срещата на върха е дискусията върху дългосрочната климатична стратегия на ЕС. Тя цели въглеродните емисии на територията на блока да бъдат сведени до нула най-късно до средата на века. Изпълнението на този ангажимент е от решаващо значение за устойчивото бъдеще на континента и се очаква да бъде един от основните приоритети на следващата Европейска комисия (ЕК) и новоизбрания европарламент, пишат в позиция от неправителствената организация WWF.
Климатичната стратегия на ЕС ще зададе посоката на действие на държавите членки в следващите години. Затова постигането на договореност би изпратило ясен сигнал за ангажимент към Парижкото споразумение. Това е и последната възможност пред европейските лидери да се договорят за по-амбициозна цел за климата преди септември, когато ще се състои ключовата среща на ООН, на която повече от 80 държави ще обещаят, че ще работят активно в тази посока.
България, заедно с Полша, Румъния, Словакия, Чехия и Хърватска са единствените държави, противопоставили се на всички амбициозни политически действия за климатичните промени в ЕС през последната година и половина. В същото време България е и една от най-засегнатите страни от негативните последици от промените в климата. Това се доказва и от многократно увеличилите се искания за покриване на разходи от природни бедствия от общините към Комисията по бедствия и аварии към МС.
„Климатичните промени са един от определящите фактори на нашето време. Само през 2019 г. станахме свидетели на разрушителни торнада и наводнения в Северна Америка, циклони и тропически бури в Субсахарска Африка и Южна Азия, както и на летни горещини и свързани с тях бури и градушки в Европа,“ коментира генералният секретар на ООН Антонио Гутериш.
Днес излязоха и първите официални препоръки на ЕК относно националните планове на държавите членки за постигането на климатичните им и енергийни цели за 2030 г. Те потвърждават данните от скорошен доклад, че към момента нито една страна в Европейския съюз не е готова да сведе до нула своите въглеродни емисии до 2050 г.
„България е единствената държава членка, която планира да намали дела на ВЕИ в производството на електричество с 3 % до 2030 г. Също така липсва и политическа амбиция по отношение на енергийната ефективност, въпреки че българската икономика е една от най-енергоемките в Европейския съюз – почти четири пъти над средните нива за Европа. Освен това страната ни планира да увеличи използването на горска биомаса за локално отопление с 44 % до 2030 г без никакви критерии за устойчивост. И не на последно място, правителството ясно заяви, че иска да гори лигнитни въглища през следващите 60 години поради аспектите на енергийната сигурност“, заяви Георги Стефанов, главен експерт „Климат и Енергия“ към WWF.
В същото време препоръките на ЕК посочват, че България трябва:
- Да увеличи целта си за ВЕИ за 2030 г. и да постигне най-малко 27 % в общия енергиен микс, при заложени само 25 %;
- Да се фокусира в областта на енергийната ефективност, където политическата амбиция е много ниска;
- Да развие социалните аспекти от справедливия енергиен преход и да ги включи в плана за преструктурирането на въгледобива.
WWF предупреждава, че продължаващото повишаване на температурите, замърсяването на околната среда и намаляването на биологичното разнообразие вече излагат на риск нашето здраве, поминък, сигурност и икономически растеж. Обществената подкрепа за спешни действия в областта на климата и природата става все по-широка. Сега е ред на европейските лидери да допринесат за формирането на устойчива Европа, обединявайки се зад силна политическа визия, преди да е станало твърде късно, завършва позицията на организацията.
