Свикнали сме страната ни винаги да е на дъното на класациите – най-бедна, най-нещастна, най-корумпирана. На този фон класирането ни сред популярните аутсорсинг* дестинации си е направо върха – втори сме в Европа и пети в света, и то според не един международен индекс. Как всъщност се развива тази индустрия на родна почва?
Близо 90% от фирмите у нас, залагащи на външни изпълнители, са дъщерни на дружества от Западна Европа. Компаниите, които използват аутсорсинг, са най-често от областта на телекомуникациите, финансите и застраховането, търговията на дребно и електронната търговия, туризма. Там често се "изнасят" не само помощни, но и по-специализирани звена. Все повече процесът навлиза и при ТЕЦ-ове, ЕРП-та, телекоми, ВиК („Софийска вода” например бе възложила ремонти на външни изпълнители) и т.н. Най-разпространени аутсорсинг услуги обаче са колцентровете. У нас такива имат някои от най-големите телекомуникационни компании, например HP.
За чуждестранните инвеститори предимството на страната ни е едно основно, но много важно – евтината и в същото време качествена работна ръка. България разполага с достатъчно добре образовани млади хора с добро владеене на чужди езици, които съвсем успешно могат да се справят с работата в колцентър.
По данни на Министерство на икономиката и енергетиката в аутсорсинг индустрията са заети около 40 000 българи. Според Българската аутсорсинг асоциация обаче те са около 20 000. Очакванията са, че през 2014 ще има 20 % ръст в целия сектор "Телекомуникации, софтуер и аутсортинг", заяви миналата седмица зам.-министърът на икономиката Красин Димитров. За последните 4 години приходите от аутсорсинг индустрията са се увеличили с 60%, очакваме до 2017 тя да прави по 2 млрд. лв. годишно, допълни го вицепремиерът Даниела Бобева.
Но макар държавата да признава, че трябва да стимулира аутсорсинга у нас, тя и самата индустрия са на различни мнения как трябва да става това. Миналата седмица Бобева заяви, че компаниите не кандидатстват за финансиране от Фонда по иновации и не се възползват от промените в Закона за инвестициите. Според бизнеса обаче кандидатстването за пари по Фонда се извършва непрозрачно и затова няма смисъл от него. Фирми, които аутсорсват у нас, повдигнаха и въпроса защо държавната администрация да не дава част от своята дейност на частни изпълнители, както се прави например във Великобритания. Бобева обаче не прояви ентуциазъм по повод идеята.
С държавна помощ или не, факт е, че индустрията се развива. В момента, в който се обяви свободно място в колцентър, веднага се появяват десетки CV-та на кандидати. Защо работата е толкова привлекателна? На първо място заради заплащането. То зависи от продължителността на работния ден и е различно на различните места, но като цяло е много приемливо. Ако работиш на 4 часа, да кажем, започваш от 350 лв. месечно, на 6 часа – 600 лв. При стандартния 8-часов работен ден възнагражденията са от 800 лв. нагоре. Има обаче и места, на които стартовата заплата е над 1000 лв.
Повечето служители в колцентрове са студенти и от голямо предимство за тях е гъвкавото работно време. Всеки може сам да определя в кои дни по колко часа да работи, стига в края на седмицата да е покрил нужните часове. „Аз например работя по няколко часа във вторник и сряда и цяла събота. Така успявам и да направя часовете, и да ходя на лекции, и да уча”, споделя Елена, която е студентка по медицина и работи в колцентър с френски език.
Неоспорим плюс са и възможностите за издигане. Ако се справяш добре в колцентъра, само за няколко месеца или максимум година можеш да станеш тийм лидер, чиито заплати са четирицифрени.
Особено търсени са хората, които владеят два и повече чужди езика, както и тези, владеещи екзотични езици. На повечето места се следи как служителите се справят с обажданията, спрямо това им се дават оценки и те получават бонуси. Има и други привилегии – ако работиш например нощна смяна, компанията ти поема таксито. Ако пък предложиш човек за освободена позиция и той бъде одобрен и нает, ти самият получаваш еднократен бонус.
Въпреки добрите резултати, не липсват и критици на активното развитие на аутсорсинга у нас. Те смятат, че той спъва развитието на местния бизнес. Политици го заклеймиха като инструмент за източване на пари от дружествата, най-вече тези за комунални услуги като ЕРП-та, ВиК, топлофикации и др. Когато бе премиер, Бойко Борисов например обвини аутсорсинга в ограбване на потребителите. Към момента обаче няма данни, които да сочат негативно въздействие на тази индустрия у нас.
А тя наистина върви нагоре. София продължава да е основният център за аутсорсинг дейности, но все по-сериозен интерес има и към други големи градове в България. Прогнозите са добри. И май трябва да признем, че когато сами не можем да развиваме кадровия си потенциал, нямаме право да се оплакваме, че други го правят вместо нас.
*Аутсорсингът (outsourcing – съкратено от Outside Resource Using – ползване на външни ресурси), наречен още износ на продукция, е концепция за взимане на вътрешни функции на дадена компания и предоставянето им за изпълнение от външна компания.
