Окръжен съд - Добрич е допуснал да бъде разкрита тайната на произхода на осиновено лице, потърсило информация за биологичните си родители по здравословни причини - наличието на хронично заболяване, лечението на което изисква текущо проследяване и информираност за фамилната обремененост. Това съобщиха от пресцентъра на Окръжен съд - Добрич. Семейният кодекс дава възможност на навършилите 16 години осиновени да поискат информация за биологичния си произход по съдебен път, „когато важни обстоятелства налагат това”. В закона обаче не е дадено определение на понятието „важни обстоятелства“, а преценката за това е оставена на съда. В конкретния случай Окръжен съд - Добрич е счел, че са налице достатъчно основания за предоставяне на търсената информация. В мотивите си съдът посочва, че при наличие на данни за генна обремененост, фамилната анамнеза способства и разширява възможностите за лечение, особено през последните години с навлизането на съвременни високотехнологични методи, основани на генетиката.
Още: Задържаха група ученици за серия грабежи и побои в Добрич
Още: Съдбата на единственото кино в Каварна е крайно неясна
"Тайната на осиновяването се разкрива по изключение. Произходът е биологична връзка на детето с родителите му. Регламентацията му засята въпроси, извънредно съществени както за отделната личност, така и за цялото общество. То опира до най-интимни страни от личния живот на индивидите, до честта и достойнството на човека, до здравината на семейството, до най-сложни взаимоотношения", коментира още съдът. В решението, постановено в края на миналата година, съдът се е позовал и на практиката на Европейския съд по правата на човека, основана на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, в която правото на достъп на осиновените деца до данни за биологичния им произход е широко признато.
В хода на съдебното дело представителят на прокуратурата също e дал становище за основателност на отправената молба. От влизането в сила на новия Семеен кодекс - на 1 октомври 2009 г., в Окръжния съд са гледани общо 12 граждански дела по молби за разкриване на тайната на осиновяването и това е първото, по което молбата е уважена. В останалите случаи се е стигало до отказ или до прекратяване на делото.
