Всички хора по света мечтаем да живеем в демократично общество. Свързваме тази политическа система с Древна Гърция, която е родина на демокрацията.
Какво е демокрация?
Думата произхожда от гръцки: “демос” - народ и “кратос” - власт, т.е.“народовластие”.
Гръцкият модел на демокрация е създаден през 5 в.пр.н.е. в Атина. Останалите полиси (градове-държави) на територията на гръцкия полуостров се управляват олигархично и автократично.
Атинската система е известна като форма на пряка демокрация - не се избират народни представители, а тези, които имат право да вземат решения, се събират на градския площад (агора) и обсъждат политическите решения. От демократичните процеси са изключени жените, робите, чужденците, безимотните. Политическите решения се вземат от 50 000 души от общо 300 000 души население.
Истинският разцвет на атинската демокрация е през 5 в.пр.н.е при Ефиалт и най-вече при Перикъл. Тогава върховната власт преминава към Народното събрание, на което се подчиняват всички държавни органи. При изпълнение на държавни дела се получават възнаграждения, което дава възможност на безимотните да придобиват право да участват в общите решения.
Пълноправните граждани трябва да имат родители със статут на атински граждани. Част от населението са граждани на други полиси или освободени роби, т.е. те подлежат на военна служба и плащат данъци, но нямат право да придобиват собственост и да сключват брак с граждани на Атина.
Древна Гърция – богат извор на архетипи и актуална със своите легенди дори днес
Знаете ли как се нарича Народното събрание в Древна Гърция?
Еклесия
Древният апарат на Атина се състои от 3 властови институции:
* Еклесия (Народно събрание)
* Хелиея (Народен съд)
* Буле (Съвет, съставен от старейшините на града)
Тези три институции се срещат в повечето полиси независимо от формата на политическото управление.
Как се гласува в Еклесията?
Право на глас
* Всеки гражданин има право да гласува в Събранието, което се събира веднъж на всеки 10 дни на хълма Пникс край Акропола, където се побират 5000-6000 члена.
* Това голямо събрание решава военни, финансови и религиозни въпроси, удостоява с титли и връчва почести на граждани.
* По-малък съвет от 500 граждани (Буле) заседава, за да подготви дневния ред за Събранието. Този по-малък съвет обсъжда въпроси, свързани с външната политика, сключва договори и съюзи. Тези петстотин членове се избират на случаен принцип от населението.
* Всеки гражданин има право да внесе в Еклесията каквото и да било предложение или законопроект и дори да повдигне всякакъв въпрос.
Митологичното геройство на Древна Гърция оживява
Как се гласува?
* Гласуването се извършва чрез вдигане на ръце.
Заплащане
* Атиняните получават малка сума, когато участват в състава на съдебните заседатели или когато членуват в най-големия съвещателен орган – Събранието. Заплащането била демократична иновация, която гарантира, че бедните граждани няма да бъдат възпрепятствани в гражданската си ангажираност поради немотия.
Повишаване на избирателната активност
Драматургът от 5 в.пр.н.е. Аристофан споменава за въже, потопено в течна червена боя, което се използва, за да подбира гражданите към мястото на гласуване.
Пропъждане
Гражданите се събират на Агората - обществен център за търговия и политика - и гласуват дали даден техен представител не е станал твърде влиятелен. Този с най-много гласове е пропъждан от Атина за 10 години. Имената на кандидатите, които трябва да бъдат прогонени, са издълбават върху малки глинени плочки, след което преброявани. Ако има поне 6000 гласа, той ще бъде прогонен.
Викане
В Древна Спарта гласуването чрез викане е реална практика. Силата на викането е следена от специалисти, които определят нивото на звука, когато даден кандидат излиза пред събралото се множество.