Когато сме гладни, емоциите, които излизат на преден план са умора, объркване или гняв.
Причината за всичко това е захарта – по-специално глюкозата – която циркулира в кръвта ни. В момента, в който нивата й спаднат, в тялото ни се задействат редица реакции, за да ги възстанови.
Още: Диетолог: Тези 10 храни и напитки всъщност ви правят по-гладни
Но каква точно роля играе глюкозата? Защо е толкова важна?
Този вид захар е основният източник на енергия за клетките, които изграждат всички наши органи.
Например, мозъкът зависи почти изключително от своя вход. Без него 100 000 милиона нервни клетки, които го изграждат, не биха могли да вършат работата си оптимално.
Ако мозъкът не получава достатъчно глюкоза, ние го усещаме като се чувстваме слаби, раздразнителни, замаяни и трудно се концентрираме.
В екстремни случаи, когато запасите от захар са оскъдни за много дълги периоди от време, можем да изпаднем в кома.
Кортизолът, кукловодът на емоциите
Това са някои от симптомите, които служат като сигнал, че трябва да се храним, за да възстановим нивата на кръвната захар, което служи като магистрала за различни хранителни вещества, за да достигнат до местоназначението си: клетките се разпространяват в тялото ни.
В тази ситуация възниква каскада от физиологични реакции.
На молекулярно ниво се отделят различни хормони. Един от тях е грелин, произведен и освободен в кръвообращението от клетките на стомаха. Това естествено съединение стимулира апетита, като гарантира, че тялото получава енергия чрез приема на храна.
Но като не знаем обстоятелствата защо не ядем, грелинът косвено стимулира успоредно с това производството на хормона, свързан със стреса: кортизол, генериран от надбъбречните жлези.
За да повиши нивата на захарта, кортизолът насърчава процес, известен като глюконеогенеза. Това се основава на производството на глюкоза от разграждането на мастни киселини и протеини, съхранявани в черния дроб. Така се постига бързо снабдяване на тялото ни с енергия.
Наличието на кортизол в кръвта по време на състояние на глад влияе върху функционирането на мозъка, действайки като вид кукловод.
Той променя нивата на невротрансмитери като допамин и серотонин, свързани с положителните емоции и възприемането на стрес. Последицата от тези комбинирани ефекти е, че се чувстваме раздразнени или ядосани повече от нормалното, когато сме гладни.
Хората не са единствените, на които се случва това. В изследване на поведението на рибките зебра изследователите откриват, че тези животни също стават агресивни, когато се появи желание за ядене.
Поведение, оформено от еволюцията
Както видяхме, нашето настроение е резултат от много биохимични взаимодействия и има хормон, който е главният герой на този танц, за който все още не сме говорили.
Със сигурност в някакъв момент от живота си ще сте го чували да се споменава, особено във връзка с екстремни спортове. Това е адреналин.
Подобно на кортизола, той се произвежда от надбъбречните жлези и се свързва със стресови ситуации. Известен е с ролята си в реакцията на тялото „бий се или бягай“, физиологична реакция при заплаха.
По време на състояние на глад и адреналинът, и кортизолът влияят съвместно на настроението ни, правейки ни по-ядосани или раздразнени.
Смята се, че има еволюционно обяснение: за да оцелеят при недостиг на храна – и следователно да се конкурират със съперниците за тези ресурси – агресивността би била от полза, когато хората са ловци-събирачи.
Още: Какво никога не трябва да правите на празен стомах
Днес, въпреки че вече не се състезаваме за храна по същия начин, знаейки как тялото реагира на глада, може да ни помогне да управляваме емоциите си.
Ако забележите, че започвате да се чувствате ядосани или раздразнени, не забравяйте, че това може да са последиците от гладуването.
Носенето на здравословна закуска не само ще ви поддържа енергични, но и ще ви помогне да поддържате по-балансирано настроение.
