Великденският заек се среща в традициите на много народи, някои обичаи датират отпреди хиляди години, пише БГНЕС.
Древните хора забелязали връзката между менструалния цикъл на жената, свързан с раждането на деца и лунния цикъл. В най-старите паметници на азиатски цивилизации заекът е символ на луната. Луната и заекът се превърнали в символ на прераждането или живота след смъртта.
В Древен Египет заекът е символ на плодородието и обновлението. Това вярване се предава на гърците, а след това и на римляните, които го разпространяват в останалата част на Европа. По-късно келтите и други европейски народи отбелязват празника на Eastre, богинята на зората, свързана с пролетта. Нейният символ е заек, най-плодородното животно - символ на новия живот.
През Средновековието заекът започва да се свързва с кокошите яйца, тъй като и заекът, и яйцата са символ на плодородието, и прераждането през пролетта. Великденският заек като символ на празника се появява по това време в Германия.
Германия е и родина на първите великденски зайчета, направени от сладкиши. Те се появяват в началото на 19 век. Заедно с желираните бонбони във формата на яйца в миналото, а и сега, те се поставят в сламени гнезда на различни места в дома или в градината, а децата обикалят да ги търсят. С времето обичаят се променя и Великденското зайче започва да носи яйца в обувките на децата.
Когато германците пристигат в САЩ, пренесли и обичаите си. Скоро всички чакали трескаво Великденския заек да пристигне с боядисани яйца, шоколадови зайчета и желирани бонбони. Обувките на децата били много малки за всички лакомства от Зайчето, затова хората започнали да използват украсени великденски кошници.
