През 1950-те години мнозина не вярвали, че невидимата от Земята част на Луната някога ще бъде видяна от хората. Дори известният френски винопроизводител Анри Мер се обзаложил на хиляда бутилки от своето шампанско, че никой никога не ще успее да види тази загадъчна част на земния спътник.
Но в хода на развихрилата се тогава космическа конкуренция между САЩ и СССР руснаците набрали преднина и именно с това шампанско прочутият конструктор Сергей Корольов отпразнувал успеха на космическата сонда „Луна-3“, която обиколила Луната и на 7 октомври 1959 г. заснела нейната „обратна страна“. По-късно Корольов разказвал, че на всеки член от неговия екип се паднали по 2 бутилки от превъзходното френско шампанско...
Оттогава, с получаването на все по-добри снимки на Луната, напълно мистериозните и поразителни разлики между видимата и невидимата й страна ставали все по-ясни.
Още: Космическо "усмихнато лице": Кога ще се появи и как можем да го наблюдаваме
По принцип, видимата страна на Луната се оказала много различна от „невидимата“.
По-нататъшните изследвания показали не само външни, но и вътрешни сериозни различия. Първо, лунната кора от другата страна е с 10 километра по-дебела. Второ, там има толкова много високи места, че учените дори казват, че по мистериозни причини е израснала "гърбица" на обратната страна на Луната. Лунната маса, обаче, е по-голяма откъм видимата страна, съответно там и гравитацията е по-силна.
Учените са склонни да вярват, че външните и гравитационните различия се обясняват с исторически създалата се „едностранна представа“ за Луната, тоест с факта, че тя очевидно винаги ни „гледа“ само с едната си страна. Това явление е наречено „приливно заключване“. Просто земната гравитация е хванала Луната в такъв капан, че земната ни спътница се върти около своята ос с еднаква скорост както и около Земята. По този начин гравитацията на нашата планета непрекъснато „дърпа“ лунната материя към себе си.
Според новите проучвания, разликите между страните на земната луна са свързани с колосално древно въздействие. Страната, която е видима за нас, е доминирана от лунни морета - тъмните петна върху повърхността й, които представляват остатъци от лава. Обратната страна на Луната е пълна с кратери и там има само две лунни морета.
Още: Намериха организми, които ще ни помогнат да построим градове на Луната
Учените отдавна се опитват да разберат защо двете страни на Луната се различават една от друга. И сега те имат нова хипотеза: това е свързано с гигантски удар, случил се преди милиарди години недалеч от Южния полюс.
Лунните морета, които виждаме от Земята, са резултат от потоци лава, причинени от вулканична дейност. Но защо няма такива тъмни петна на обратната страна на Луната?
На този въпрос решили да отговорят учени от престижния американски университет „Браун“ в град Провидънс, щата Род Айлънд. Там приложили компютърно моделиране, пресъздавайки мощно въздействие върху повърхността на луната, което преди милиарди години формирало огромния кратер „Ейткен“ при Южния лунен полюс.
В резултат учените открили, че сблъсък с голям космически обект вероятно е създал масивен шлейф топлина, която се разпространила през дълбините на Луната. Този шлейф пренесъл редки елементи и такива, които отделяли топлина, към видимата страна на Луната. Тази концентрация на елементи може да е допринесла за вулканизма и потоците от лава, които създали лунните „морета“. Но на обратната страна на Луната такива процеси нямало – съответно там има само две „морета“: „Москва“ и „Морето на мечтите“.
Новата хипотеза обяснява друга разлика между невидимата и видимата страна на Луната. Много региони от страната на Луната, обърната към нас, съдържат химически елементи като фосфор и калий, както и елементи, произвеждащи топлина – например торий. Но такива няма на обратната страна на Луната.
Според учените резултатите от новото изследване дават отговор на една от най-важните загадки на спътника на Земята. Но засега това е само хипотеза, нуждаеща се от допълнителни изследвания.
---
