Във философския разказ-приказка “Малкият принц” от Антоан дьо Сент-Екзюпери срещаме мъдри размисли за вечните теми от живота. Ето някои от най-запомнящите се цитати, от които винаги черпим сила и вдъхновение:
Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч.
Един турски астроном съобщи откритието си за астероид Б 612 пред Международния астрономически конгрес. Но никой не му повярва поради облеклото му. Възрастните хора са такива. Астероидът Б 612 има късмет, че един турски диктатор наложи на народа си под страх от смъртно наказание да се облича по европейски. Астрономът повтори откритието си през 1920 година, облечен в много елегантен фрак. Тоя път всички се съгласиха с него.
Възрастните обичат цифрите. Ако им кажете: „Видях една хубава къща, построена от розови тухли, със здравец по прозорците и с гълъби на покрива”, те не могат да си представят тая къща. Трябва да им кажете: „Видях една къща, която струва сто хиляди франка.“ Тогава те възкликват: „Колко хубаво!“
Знам една планета, дето има един синкавочервен господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал някоя звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил нищо друго освен сметки. И цял ден повтаря: „Аз съм сериозен човек!“ - и това го кара да се надува от гордост. Но той не е човек, той е гъба!
Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милионите и милиони звезди, стига ти да погледнеш звездите, за да бъдеш щастлив. Мислиш си: „Моето цвете е там някъде…“ Но ако овцата изяде цветето, за тебе сякаш всичките звезди угасват!
- В пустинята човек се чувствува малко самотен
- Човек е самотен и между хората - каза змията.
Вие сте хубави, но празни- каза малкият принц на розите - за вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички, защото тъкмо нея съм поливал аз. Защото тъкмо нея съм поставял под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея съм пазил с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за да излязат пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.
Само нещата, които си опитомил, можеш да проумееш - каза лисицата - хората нямат вече време да проумяват нищо. Те купуват от търговците готови неща. Но тъй като няма никакви търговци на приятели, хората нямат вече приятели. Ако искаш да си имаш приятел - опитоми ме!
- Какво трябва да направя? - каза малкият принц.
- Трябва да бъдеш много търпелив - отговори лисицата. - Отначало ще седнеш малко по-далечко, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки нов път ти ще можеш да сядаш малко по-близко…
Пустинята е хубава от това, че някъде в нея има скрит кладенец…
Хората се пъхат в бързите влакове, но не знаят вече какво търсят. И затова почват да се движат, но се въртят в кръг…
Хората, между които живееш ти отглеждат пет хиляди рози в една и съща градина… и не намират онова, което търсят…И все пак онова, което търсят, може да се намери в една-единствена роза или в малко вода. Но очите са слепи, човек трябва да търси със сърцето си.
