Разнообразна е етимологията на старите български думи! От праславянски, старобългарски, латински, гръцки, църковнославянски, ирански и по късно турски, руски, френски, немски, английски, арабски и други. Често думите са побългарени и са станали като официални. Някои думи са останали като наречия и диалекти в езика ни.
Ето някои думи, които са били широко използвани в ежедневието на старите хора от миналото. Всяка дума си има своето значение и хората от различните райони са ги използвали.
Младото поколение не знаят значението на повечето от тези думи.
1. Аслъ
Тази дума означава – наистина, действително, всъщност. Думата идва от турски език по време на османското владичество.
2. Биля
Думата означава – дори, даже. Заимствана от турския език.
3. Куйрук
Думата подсказва за смисъла. Означава – опашка. Често се използва в Родопския край от възрастните баби и дядовци.
Кой български владетел сам се сравнява с Александър Велики?
4. Чапкънин
Думата означава – луда глава, безделник, развратник, женкар, коцкар. Думата е турска.
5. Гемия
Думата гемия идва от турски език и означава – кораб с платна.
6. Антерия
Къса дреха, подплатена с памук, памуклийка
Как е българското име на град Видин?
7. Бадева
Напразно, на вятъра, за́лудо
8. Аршин
Мярка за дължина. 68 см. (терзийски аршин) или 79 (зидарски аршин).
9. Бинлик
Съд за вино (над 3л.) 1000 драма – дамаджана.
10. Дарак
Гребен за ръчно влачене на вълна, машина за влачене.