Колоритни и вълшебни са Родопите, изпъстрени със селца, съхранили бита и културата на българите от отминали години като корени, които ни крепят и ни вдъхват живителна сила.
Още: Знаете ли как се използва хининова вода?
Още: Голям църковен празник иде на 1 януари - спазват се редица традиции и обичаи
Мистични са Родопите, пълни със загадки, с тайни, с неразгаданото и неразбраното, привличащо ни. Родопите, в които сивото на покривите на старите каменни къщи се слива със синьото небе на фона на вековни гори – девствени и непокътнати от човешка дейност. Родопите, където всяка педя земя има своята история, съхранена за поколенията.
Пъстър и колоритен като Родопите и родопчани е и диалектът, говорен тук някога от всички, днес предимно от по-възрастите хора. Понякога неразбираем, забавен, но винаги жив и придаващ на Родопите тази автентичност, която ги прави толкова специални.
Като наследник на родопчани този диалект не ми е чужд, но с право се твърди, че има изрази от Родопския диалект, които ги знаят само местните и са неразбираеми за останалите. Колкото мистични са Родопите, колкото неразгадани са те, толкова неразгадаем е и местният говор, в който обаче слушаш, омаян от сладката реч, която дори не разбираш.
Още: Малко хора знаят как се приготвя чай от живовляк
И в това също се крие магия – магията на Родопите – планината с душа, която, посетиш ли веднъж, вечно ще остане в сърцето ти, вдълбала корени там. Не е случайно, че Патриархът на българската литература е казал за Родопите: „Ставаш техен пленник, цял в обятията на тяхната атмосфера; обхващат те властно със своето величие, приковават погледа ти и пълнят душата ти и мислите ти всецяло със своя стихиен образ.“
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Как точно се варят овесените ядки
Още: Какво задължително трябва да има на масата за Нова година – носи берекет
Топ 7 думи, специфични само за бургаския диалект
Любопитни изрази от Родопския диалект, които само местните разбират
За да се насладиш на Родопските песни и приказки, на легендите, на разказите на местните, трябва да ги разбираш. А те са изпъстрени с диалектни изрази, които често звучат мелодично, увличат слуха, но не се разбират от хора, които не са родопчани. Събрахме за вас някои от най-употребяваните, трудни за разбиране и интересни изрази от Родопския диалект и тяхното значение, за да ви помогнем да се потопите в магията и историята на родопчани, в бита и културата им, в онази тайна, която прави родопската песен магическа, а гласа на гайдите – пленяващ.
Бързаме да ви предупредим обаче, че в Родопите няма само едни диалект – десетки са родопските говори, като ще изредим и част от групите, които обхващат: хвойненски говор, познат и като говор на Ропката, както се наричат село Хвойна със съседните села, смолянски, златоградски, лъкински, чепински, широколъшки, западнородопски, малкоардински и други, като още по-впечатляващо е съществуването на т.нар. микродиалекти, които са характерни само за едно селище. Общото за всички родопски говори е, че притежават невероятно словно богатство, характеризиращо се с изключителна детайлизираност и образност при именуването, които ги правят толкова живи.
Знаете ли какво означават тези диалектни думи и изрази?
Някои професори и изследователи на родопските говорят, че те съхраняват черти от езика на Кирил и Методий и други архаични форми на езика – любопитен факт, който си заслужава да добие повече известност, както и че най-живата и устойчива особеност на родопския говор е т.нар. тройно членуване.
Сред любопитните думи и изрази от Родопския диалект, които не бихте разбрали, ако не знаете какво означават, са: забелюва са – разсъмва се, бурикак – борова гора, кашник – царевичен хляб, керка – дъщеря, галеница – годеница, мамница – вещица, каун – пъпеш, дивак – врабче, жълва – костенурка, жегам – замества цял израз – имам висока температура, авджие – ловец, агале-агале – полека-лека, много бавно, агупското време, което реално е времето между 17 и 20 часа, акрани, апапи, аретлици – приятели, алвъ – халва, говор с изпадане на „х“, характерен за говорната група на Хвойна, ана – баба, антерие – риза, асадева – тук, някъде наоколо, бабул – възглавница, балдисва – омръзва, бардоква – маруля, зеле, бас бая – напреднало твърде много, бозиняв – рус, бърканица – айрян, втесвам замества цял израз – влизам в чужд имот и присвоявам, тоест използва с за кражба, завратило ме е – болка в гърба или врата от схващане от студ или работа, Какво ми са курандисваш? – Какво ми се перчиш?, Галям та – обичам те!, Метнах на хайванесе – нахраних животните, Ше усовна опулена! – Няма да мога да заспя цяла нощ, Не мой ма пишка – Не ме бутай, боцкай, (обикновено с ръка, пръст) и много-много други.
