Първият фашистки диктатор - италианският дуче Бенито Мусолини, е роден на 29 юли 1883 г. Неговата майка била вярваща католичка и учителка, а баща му - ковач, активен атеист и анархист. Името Бенедето, избрано от майката, (означава „благословен“ на италиански) било променено от баща му при кръщението на „Бенито“ в чест на Бенито Хуарес – мексикански държавник, който тогава бил много популярен в Италия.
Имиджът на Мусолини
А през 1920-те и 30-те години Мусолини на свой ред станал известен в цяла Италия. Неговият профил с бръсната глава и издадена долна челюст бил печатан по монети и банкноти; многобройните му бюстове и портрети били изложени във всички държавни институции. Името му печатали с едър шрифт на всяка страница на всеки вестник и се чувало многократно през целия ден по всички национални радиопрограми. Кинохрониката го показвала на многобройни митинги, състезания и паради.
Това бил най-големият култ към личността в Европа. Мусолини си създавал имидж на смел, всемогъщ човек, който мисли постоянно за гражданите на Италия и за тяхното добруване. Когато излизал вечер от кабинета си, той обичал да оставя светлината включена, така че самотните минувачи да виждат как лидерът работи до късно през нощта за благото на страната.
Мусолини концентрирал огромна еднолична власт: той бил премиер, шеф на фашистката партия и началник на полицейските вътрешни сили. По-късно се самоназначил и за министър на външните работи. В септември 1938 г. той бил един от активните организатори на Мюнхенското споразумение, което предопределя завземането на Чехословакия от Германия и допринася за началото на Втората световна война.
Обаче от 1943 г. Мусолини практически престанал да бъде независим политик. „Италианската социална република“ се оказала стопроцентово контролирана от германците, а Дучето се превърнал в марионетка в техните ръце.
Но Мусолини въобще не хранел илюзии и разбирал съвсем трезво своето положение. През 1945 г. той дава интервю на журналистката Мадлен Молие, в което заявява: „Да, госпожо, аз свърших. Моята звезда падна. Опитвам се да работя, но знам, че всичко това е просто фарс. Очаквам края на трагедията и вече не се чувствам като актьор. Чувствам се като последният от зрителите".
А какво представлявал човекът, на когото бил кръстен?
Бенито Пабло Хуарес Гарсия (21 март 1806 – 18 юли 1872) е мексикански политик и национален герой. Роден е в бедно индианско селско семейство. Рано останал сирак, той изкарвал прехраната си, като пасял добитък. Учил в духовна семинария, постъпил в Института за науки и изкуства, след което станал адвокат.
През 1847-1852 г. Бенито Хуарес се издигнал до поста губернатор на родния си щат Оахака. Той участвал активно в борбата срещу американците по време на мексикано-американската война от 1846-1847 г. С установяването на диктатурата на генерал Антонио Санта Ана в страната през 1853 г. Хуарес, който заел антиправителствена позиция, емигрирал в Съединените щати.
След избухването на революцията през 1854 г. Хуарес се завърнал в Мексико, където се присъединил към армията на генерал Алварес. След свалянето на диктатурата на генерал Санта Ана Хуарес влиза в новото правителство, където става министър на правосъдието.
През 1858-1861 г. оглавява правителството на Мексико. Участва активно в подготовката на новата мексиканска конституция от 1857 г. Той е и един от авторите на „закона за реформата“, според който църквата е отделена от държавата, а църковната собственост е национализирана.
През 1861-1867 г. ръководи борбата на мексиканския народ срещу англо-френско-испанската намеса. От 1867-ма до 1872 г. е президент на Мексико. След като потушава антиправителствените бунтове, през 1872 г. Хуарес умира внезапно от инфаркт.
Интересното е, че Бенито Хуарес се счита за най-ниския от известните световни лидери в историята. Той бил висок само 135 см.
---
