1 април трябва да бъде обявен за национален празник на габровци. И това съвсем не е шега. Габрово е известен като град на хумора, той е дом на единствения по рода си музей на хумора и сатирата, който тази година точно в деня на хумора и шегите ще навърши 52 години от създаването си.
Ако не сте се насладили на това вълшебно място, тръгвайки си от което ще усетите как усмивката все още е на лицето ви, а коремът ви се оплакват от мускулна треска от смеха, придружил разглеждането на музея през последните няколко часа, то задължително си направете екскурзия до Габрово и поправете тази грешка.
Емблематичният за Габрово Дом на хумора и сатирата възниква на основата на габровския фолклорен хумор и на развитата карнавална традиция в града, която още е жива и още може да ви предложи неповторими преживявания, с идеята да служи на творците и на ценителите на хумористичното изкуство.
През всичките почти 52 години на функционирането си тази културна институция се развива, за да отговори на промените в света и на модерното време, като днес стремежът е към модернизация на архитектурни пространства и активно присъствие във виртуалното пространство, но посещение на място не може да се сравни нито със снимки, нито с думи, поради което горещо ви го препоръчваме.
Още: Лекар: Този витамин понижава холестерола
Още: Стихотворение на деня, 22 декември, от Иван Вазов
Не е учудващо, че именно в града на хумора се използват и едни от най-забавните габровски диалектни думи, но със сигурност е изненада, че езикът на габровци, обобщен като „централен балкански говор“, е залегнал в основата на българския книжовен език. Габровският говор е част от ловешко-троянско-габровски говор, който е най-разпространеният балкански говор, а габровци определено се гордеят с това. Естествено в официалния български книжовен език няма да срещнете габровски диалектни думи, които искрено ни разсмиват и за които се чудим какво означават.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Как да сготвите ориз, без да залепва?
Още: 22 декември - какъв църковен празник е, традиции и обичаи
Габровски диалектни думи
- Ако на опашката на касата във вашия град срещнете габровец, който настоява да получи „сачки“ за покупките си, не мъчете човека и му подайте найлонова торбичка. Именно тях габровци наричат сакчета, като дори не използват книжовната дума сак или сакче, а употребяват думата „сакчи“, което още повече затруднява търговеца да разбере какво иска човекът от другата страна на касата.
- Габровци не пускат водата от тоалетното казанче, а от байеркасата. Обзалагаме се, че никога не бихте могли да познаете какво е това байеркаса, ако габровецът не ви обясни. И няма как да бъде друго, защото думата няма смисъл и аналог на роден език. Всъщност първите тоалетни казанчета, които гарбовецът е видял и имал в своя дом в своя град, били немско производство, като името на фирмата производител звучало по сходен начин. Но не съвсем. Така с годините побългареното име остава като диалектна дума, използвана от габровци, която ни кара да се смеем много по-дълго от времето, нужно за пълненето или празненето на байеркаса.
- Забавен е и начинът, по който жителите на града на хумора и сатирата наричат простора на терасата – простир, като вероятно това идва от простирам, но фактът, че има обяснение, не прави тази от популярните габровски диалектни думи по-малко забавна.
- Водата от габровските покриви се спуска по… лакомицата. Всъщност габровци използват тази смешна дума, която за нас звучи като лаком човек, но далеч не означава това, и за глава.
- Иска ли габровец да ви обясни, че плодовете за гнили, той ще ви каже, че са бутяли, а вие го разберете, ако можете. Тази дума, част от забавните габровски диалектни думи, не се използва никъде другаде у нас и е напълно неразбираема за нас, ако няма кой габровец да ни каже какво точно означава това.
- Ако габровецът ще ви реже мезе, той ще го направи на танурчето. Не се притеснявайте къде точно е това, танурче е дървена дъска за рязане, тоест мезето е на правилното място за разлика от смешната дума, част от шегите, самобитността и неподправеното чувство за хумор на габровци.
