Коя домакиня не обича да украси жилището си с цветя?! Освен уют, цветята, чрез излъчваната от тях широка гама от аромати, са в състояние да отговорят на всяко специфично предпочитание. Географското разположение на жилищните помещения определя обаче, околната среда за развитието на цветята, което трябва да се има пред вид, за да виреят те успешно. Защото едни цветя са влаголюбиви, други не; едни обичат да им е по-топло и добре осветено с пряка слънчева светлина, а други – да са на сянка и при относително по-ниски температури. Във тази връзка, ето какви цветя са подходящи за северни стаи.
Да започнем с папрата, чиято естествена природна среда предполага предпочитанието му да расте успешно в сянка, която една северна стая би му предоставила, стига обаче, растението да е поставено на високо място и да не се прекалява с поливането му.
Друго цвете, не понасящо директните слънчеви лъчи е красивата орхидея, за която са подходящи затворени помещения и пропускаща светлината саксия.
Непретенциозно цвете по отношение на осветеността е спатифилумът, за който умерената сянка благоприятства за правилното му развитие, така че неговото място в една северна стая е в близост до прозореца.
Стигаме до червената детелина често наричана „подарък на щастието“, тъй като радва окото с нейните цветове, богато обагрени с розово-червени нюанси. Това цвете се задоволява и с малкото светлина, която едно сенчесто помещение му осигурява.
Отлично приспособяващ се към сенчести места е бръшлянът, но все пак, е по-добре за развитието му да е поставен в близост до прозорец в северни стаи. Цветето не вирее обаче, добре, когато температурата в се задържа стабилно под 15 °С, което налага периодично затопляне на помещението.
Друго красиво цвете е гелксината, която внася свежест, впечатлявайки с кръглите си, нагъсто разположени листенца, богато запълващи саксията, особено ако е поставена върху висяща кошница. Гелксината лесно се приспособява в северни помещения, стига да бъдат спазени следните изисквания: първо, светлина – полусенчести, но може и по-светли места без обаче, директно слънчево огряване, което грози изгаряния на изложените на лъчите листа; второ, температура – умерена, така че през студените месеци помещението, където се отглежда, трябва да е отопляемо, а през останалите месеци растението може да се остави на терасата; трето, поливане – почвата да е винаги влажна, което изисква редовно й снабдяване с вода през пролетта и лятото, като водата трябва да бъде наливана в подложен под саксията плосък съд, а, допълнително, листата могат да бъдат пулверизирани, за да имат свеж вид; четвърто, почва – да бъде в добре дренирано състояние, като през пролетно-летния сезон да се подхранва два пъти месечно със специализирани торове; пето, размножаване – обикновено април до септември като се използват бързо вкореняващи се в почвата резници.
