В България съседът е социален феномен. Той често е както най-близък приятел, така и непримирим враг, но най-вече е неотменима част от ежедневието - и не само за санирането! Но съседите не можем да ги си ги избираме - като родителите. Съседът е истинска напаст и за секунди може да преобърне духовния ти мир, да те изкара от равновесие, а след това да си го изкараш на жената.
Ето и шестте типа "съседи", които могат да ви се паднат, представени по материал на Цветан Илков и "Стандарт" - никой не е застрахован от тях!
Всезнайкото
Преминал е 30-те, дори 40-те (някои закъсняват с развитието), но още не се е редил за пенсия. По-често е със средно образование, защото повечето висшисти не парадират излишно с умствения си багаж. Той знае всичко и не се интересува много от мнението на другите. Във всеки един момент може да ти съобщи какво точно си сбъркал в живота си, а после да ти даде насока (ей така, докато се разминавате във входа), какво да направиш. На събранията на входа взима думата по всички въпроси, постоянно дава съвети и заради него сбирките се проточват с часове. После ходи обяснявай на жената, че не си бил 3 часа при някоя друга.
Темерутът
От най-опасните. За разлика от всезнайкото, по-често мълчи. Казваш му нещо, гледа те като теле в железница. Опипваш почвата като подхващаш друга тема - телето пораства и само измучава. Нищо не може да наруши душевното му спокойствие. Дори асансьорът да я спрял и темерутът да живее на десетия етаж, кротко ще тръгне нагоре с двете пазарски чанти, които е напълнил до пръсване по бележката, написана от злата му жена. Тя е креслива, със злобен поглед и на моменти си мислиш, че е основен виновник този човек тъй здраво да се е запечатал в себе си. Може би едно време е бил веселяк, забавно момче, душата на компанията...? Никога няма да разбереш...
Майсторът
Знае се, че българинът е майстор по всичко. Я от немотия, я да се докаже пред булката. Все тая. Важното е, че има две ръце, с които еднакво добре върти гаечния ключ, отвертката, водопроводния ключ, може да сменя електрическата инсталация, да боядисва тавани, стени, подове, да слага плочки, да реди фаянс, да монтира гардероби, да поправя колата си и тази на съседката. Абе, с една дума - да прави всичко. Само му се чудя на този, като може толкова много неща, що не ги работи за пари, а обикновено си седи в къщи и само чука по стените или пуска бормашината... За него няма нищо по-приятно от това, да е напекло едно хубаво лято, и на 40 градуса в жегите, да легне под колата и цял ден само краката му да се подават навън. Подозираш, че отдавна няма какво да оправя, но просто му е приятно.
Любовчията
От този спасение няма. Ден и нощ, по два пъти на ден, по три пъти на нощ. Тряс, прас... Няма нищо лошо в секса, но това вече прилича на побой. През няколко часа входната му врата се отваря и затваря. И се започва. Почти нищо не чувам, защото съм си сложил тапите за уши, които си взех на едно състезание от Формула 1 в чужбина. А вляво си е истинска гонка. За издръжливост. Веднъж излязох от апартамента и вратата вляво се отвори. Оттам изскочиха двама, единият си оправяше дюкяна. Ясно, важното е любов да има.
Досадникът
Дебне от засада. Тъкмо когато бързаш за работа, той някак си успява да ти препречи пътя и започва да ти говори някакви работи, които хич, ама хич, не те интересуват. И ако се направиш на безразличен, подхваща друга болна, за него, (а скоро и за теб, не се спря тоя) тема. Не знаеш какво да направиш - ако го отрежеш, ще се сопне и на следващия ден ще те атакува още по-яростно. Ако започнеш да кимаш в знак на съгласие, се изправяш пред сигурната опасност днес да го пишеш дъждовен. Има някаква рядка способност, винаги когато поемеш дъх да кажеш "Хайде, чао", да успее да те прекъсне и да не ти даде шанса да си тръгнеш. А как пък все като минаваш покрай вратата му, отваря точно в този момент? Виси на шпионката, как...
Купонджията
Вечният веселяк в блока. Неосъждан и ерген, сто процента. Няма петък, няма събота, няма неделя. Купонът е на макс, до ранни зори.
Пристигат двама, трима, десетина, двайсетина приятелчета и приятелки. Чудя се къде ги побира, как плаща за масрафа и как на следващата сутрин, докато заедно изхвърляме боклука, е свеж като краставичка, а моите очи са като след 12-рундов мач с Кобрата. Изглежда от тренинга. Тайно му завиждам, но всеки опит да живея като него се е провалял още в зародиш.
Кофти е обаче, когато купонджията се задейства в синхрон с музиканта. Звуците от тежък бийт на долния етаж се смесват с разстроено пиано на горния. В такива моменти оценяваш старчето, всезнайкото, фитнес маниака - а и дори жена си.
