Православната църква на 27 декември чества паметта на свети Стефан. Той е основател на първата християнска общност и първият християнски мъченик. Понеже бил много добър организатор и събраните от него първи християни започнали да имат голямо влияние сред еврейския народ, юдейските първосвещеници му завидели, обвинили го несправедливо в измами и го пребили с камъни.
Стефановден е последният християнски празник през годината, затова се смята, че той „затваря“ годишния цикъл – още повече, че от гръцки името му се превежда като „венец“, „корона“, т. е. кръгла, затворена и затваряща форма (именно затова, въпреки, че на пръв поглед е малко странно, но едни от имената, които празнуват на този ден, са Венец, Венцеслав и производните им).
Сред най-разпространените обичаи на Стефановден е ладуването. Неженените девойки – момите, от дадено населено място, или от махала, квартал (ако става дума за град) се събират в една от по-заможните къщи и врачуват или „гледат“ за бъдещите си женитби. Тази процедура се извършва, като всяка дава своя предварително набрана китка да бъде прикрепена към тези на другите с гривна, пръстен или друго някакво ценно украшение. Всички китки се топват в ново калайдисано котле, пълно с „мълчана вода“ - тоест, с вода, която е донесена от извора или чешмата в пълна тишина и мълчание. Котлето се покрива с червена кърпа (було). Следващата сутрин всички моми пеят обредни песни (ладанки), някоя от тях се облича като булка, вади една по една китките от котлето и ги „нарича“ (пожелава) на съответната й приятелка за добър жених и щастливо семейство. Вечерта всяка мома слага шепа ечемичени зърна под възглавницата си и вярва, че през нощта ще сънува бъдещия си съпруг. На други места вместо ечемик слагат под възглавницата жито.
В интерес на истината, обичаят ладуване се изпълнява на Стефановден предимно в Средна Северна България, а другаде – на 31 декември.
Традиция, обозначаваща почит и уважение, била младото семейство да иде на гости при кръстниците, кумовете или при родителите си. За трапезата пък обичаят бил да се готви кисело зеле със свинско, баница с месо и/или пълнена кокошка, както и да се поднесе на трапезата червено вино.
На Стефановден се спазват обредите и ритуалите за т. нар. „мръсни дни“, които продължават до Йордановден – 6 януари. Най-важни са предупредително-забранителните ритуали, чието предназначение било да предпази хората от най-различните лошавини на злите сили. Те се свеждали до 5 основни и обобщени забрани.
Нощем не се излиза навън. Ако някой го сторел, рискувал да бъде нападнат от караконджоли. Но това все още било малката беда, тъй като караконджолите пакостели и правели бели - ала последиците от тях не били фатални и гибелни, а повече плашели и дразнели хората. Но истинското нещастие връхлитало в образите на вампири, таласъми, върколаци, които нерядко носели смърт на своите жертви.
Още: Какво да сложим на трапезата на Стефановден?
Не се правят сватби, седенки, други шумни и весели събирания, все със същата цел: да не се привлече вниманието на злите сили.
Не се тъкат и не се шият мъжки дрехи; обикновено те се били изготвяли от овча вълна, а това означавало мъжете, щом ги облекат, да привлекат вниманието на вълците.
Хората, достигнали зряла възраст, не се къпят, тъй като водата не е кръстена. Може да си мият ръцете, ако в нея са потопени клонки пелин. Стане ли необходимо да се къпе бебе, до 24 часа след това трябва да му бъде изпредена, изтъкана, ушита и облечена ризка от чисто нова прежда – иначе има опасност то да стане караконджол.
Забранено в „мръсните дни“ е сексуалното общуване – понеже вярвали, че заченатото тогава дете може, когато порасне, да бъде залюбено от змей, змеица или просто да стане лош и зъл човек.
Още: Почитаме Св. първомъченик и архидякон Стефан
