Споделям, споделяме, споделено... Каква е първата ви асоциация с тези думи? Образ, мелодия или преживяване? Животът ни прави егоисти и ние неусетно се превръщаме в саможиви индивиди, опитващи се да се справят с предизвикателствата на натовареното ежедневие. Самотата в определен момент се превръща в част от нас и оставяме неизказани толкова мисли, пропуснали сме миговете на близост и щастие.
Защо не споделяме? Нима не се нуждаем от другите. Мислили ли сте какъв би бил вашият ден без семейството и приятелите. Навярно сив и скучен. „Човекът е социално животно“ (или ако го предпочитате в оригинал „Homo est animal sociale“) е казал Аристотел и в тази сентенция се крие може би нашият стремеж да живеем в общност, да съпреживяваме и споделяме. А от това имаме най-голяма нужда, нали?
Нека направим един малък експеримент: ще прочетете три въпроса и мислено им дайте отговор. Нека този отговор обаче не бъде кратък, оставете се на съзнанието и въображението си да се разгърнат. Ето въпросите:
# Кой от вашите приятели има най-красива усмивка?
# Представете си гласа на свой близък роднина, който не сте виждали от много време.
# Представете си как бавно галите меката козина на домашен любимец.
Всеки от тези въпроси изисква да се върнете назад във времето и да потърсите гласа, образа и усещането на допир на друго, на близко същество. Виждате ли, тук отново имаме нужда да споделим, стига да имаме възможност и желание. Ако те са на лице, тогава просто ни трябва близък. Какъв да е той обаче? Кой да е той? Дали да е близък приятел, който познаваме от години. Или пък непозната сродна душа, колкото и да е странно това.
Toва желание за компания съвсем естествено може да приеме своята реализация в подходяща обстановка, примерно в любимото кафене. Какво по-подходящо място да споделите емоцията от уюта на вашето заведение с един приятен разговор. Това само може да подобри вашето емоционално състояние. Всъщност ние съвсем инстинктивно правим именно това- стремим се да се срещаме на приятни места с близките си хора. А някои може би ще се спрат на предизвикателството да обменят мисли или споделят идеи с нови приятели. Такива, които тепърва ще опознаят.
Как да стане това? Нищо по-лесно!
Регистрирайте се в сайта и попълнете въпросника, който всъщност ще изгради вашия потребителски профил. Информацията, която се изисква, в никакъв случай не е конфиденциална. По-скоро целта е да изготвим един образ, един портрет от мисловни настройки, желания и духовни търсения. Това ще бъде своеобразно огледало на вашата същност, позволявайки да узнаем кое ви вълнува или интересува. Този духовен профил става част от всички регистрирани в платформата и може да бъде на разположение, за да ви свържем със сродни профили. Това е възможността да споделите. Можете да говорите за любимите си теми и за всичко, което ви вълнува. И да бъдете уверени, че срещу себе си имате приятен събеседник, който споделя интересите и има какво да ви каже.
Какво не бива да очаквате? Това не е поредния сайт за запознанства и бързи срещи. Напълно излишно и най-вече неефективно е да предлагаме класически „срещи“ или да сватосваме. Ако очаквате подобни изживявания, не сте на съвсем правилното място. Най-малкото, защото вашият сходен по дух партньор може да се окаже от същия пол. Разбира се, никой не е по-голям от самия живот и неговото разнообразие: вие съвсем неочаквано можете да попаднете на човека, роден за вас. И да откриете най-възвишеното чувство. А всичко да започне от едно кафе, от едно горчиво кафе. И от някой, който може да изслуша както и положителните ви емоции, така и проблемите, съмненията, колебанията ви. Защото споделянето е преди всичко съпричастност. А тя не се проявява само в щастливите мигове.
Какво можете да очаквате. Този сайт е платформа, която има за цел да изгради общности от близки по дух и ценности интелигентни хора. Те ще контактуват на база на своите интереси, на интелектуалните си потребности и нужди. Споделянето на свободното време е перфектното събитие, което можете да организирате с цел да се срещнете с тези хора. Нека дадем пример:
Запознайте се с Александър. Той е мениджър в компания за консултантски услуги и работи в центъра на София. Интересите му надхвърлят значително сферата на работа и претендира, че е по-скоро енциклопедист с широка обща култура и търсения в разнообразни теми. Това донякъде се оказва и пречка, защото средата му е строго профилирана и работният ден преминава в строго определени рамки. Александър обаче има потребност да споделя с някой своите теории, мисли и защо не и бъдещи планове. Той има малко свободно време през деня. Дали можем да го наречем щастлив? Дали животът му е пълноценен?
Ето какво е решението за него – той става част от платформата и може с лекота винаги, когато има нужда да споделя, да покани на кафе някой от своя „духовен кръг“. Защо не и повече хора, нима така времето няма да е по-пълноценно? Всички сме изпитвали удоволствието от една комуникация, изпълнена с емоции, наслаждение от компанията и усещането за прекрасно преживяване. И със сигурност се стремим да го постигнем отново. Нима кафето няма да ви се услади? Защо не опитате!
Никога не е късно да създадете свой духовен кръг от приятели. Кой знае, може би са на ръка разстояние. Направете първата крачка, тя може да е началото на едно ново пътуване....
