Преображение Господне е празник от християнския календар, свързан с едно от най-важните събития от земния път на Христос – разкриването на божествения образ на спасителя пред учениците му. Евангелията разказват за молитвата на Христос и апостолите Йоан, Яков и Петър в планината Тавор, където се случва чудото, което идвало, за да укрепи вярата на апостолите в божествената природа на Христос, когото Бог Отец посочил като негов възлюбен син, достоен за слушане и следване.
Преображение Господне е именно празникът, свързан с това чудо на хълма, който православната църква отбелязва на 6 август по нов стил и на 19 август по стар стил. Този религиозен празник е познат още като Сотировден и на него се изпълнявали много обреди, традиции и обичаи, съхранени и до днес в някои селца и китни родни градчета. Обреди, колоритни и изпълнени с вяра, с надежда за преобразяване, със земята, която изхранвала многобройната челяд на дедите ни, обреди част от традициите, историята и същността ни.
Преображение Господне се свързва и с гроздето, от което се приготвя божественият еликсир – виното, поради което в Светата литургия на православните храмове се прибавя специално молитвено песнопение, наречено освещаване на гроздето. На този празник за първи път за годината се вкусва грозде и това е част от традициите за празника. Традиционни в близкото минало били и панаирите, на които се разменяли животни и стоки. Днес тези обичаи са запазени и се изпълняват на много малко места у нас, но други, характерни за празника, са живи и съхранени.
Преображение Господне – какво се прави на този празник? Най-ярките обичаи
Сред най-ярките обичаи в недалечното минало се открояват следните, част от които са съхранени и днес:
- Уговарянето на годежи около празника, за да се мине през венчило през ранната есен. Целият живот на хората се въртял около нивите и грижата за реколтата. И годежите, и сватбите се планирали така, че невестите да раждат по време, когато не се очаква усилена работа на полето. Младите булки трябвало да бъдат свободни да помагат на семейството си през усиления летен сезон, когато имало много кърска работа.
- На Преображение се вярвало, че се обръща времето – тръгвало към зимата, морето се изпълвало със студени течения, изстивали водите му. И дните ставали по-къси, вечерите – по-хладни, а птиците се стягали за дългия си полет. Според народния календар слънцето обръща гръб на лятото именно на Преображение.
- На Преображение Господне се променяло не само времето. Променяли се хората, преобразявали се, опитвали се да бъдат по-добри така, както Исус се преобразил на хълма – лицето му светнало като слънце, дрехите му станали бели като светлина. Празникът и до днес е свързан с надеждата за промяна към по-добро.
Отбелязваме Преображение Господне
- На Преображение Господне хората гледали с надежда към небето. Със същата тази надежда и днес отправят поглед нагоре, вярвайки че се „отваря“ небето и сбъдва желанията на щастливците, видели това „отваряне“.
- Празникът, познат и като Сотировден, е и личен празник за хиляди българи, носещи не само името Сотир, но и на кръстените на Христос и всички имена, отразяващи Божията слава и светлина – Светла, Светлина, Светльо, Спас, Спаска, Сияна, Християн, Християна и производните им.
- Сред традициите за Преображение Господне е и празничната трапеза. Традиционната трапеза за Преображение задължително включва риба и рибни продукти, тъй като е по време на Богородичните пости и приготвянето на месо и местни ястия не се разрешава.
Така традициите, надеждата, вярата на хората са съхранени от първите векове на християнството, когато се е зародил празникът, до днес.
