Финансовият министър Асен Василев е намерил начин да осигури приход от 340 млн. лв. в бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2025 г., само че ресорният министър Кирил Вътев не е съгласен с този метод.
Ябълката на раздора е продажба на земи от Държавния поземлен фонд (ДПФ) чрез поименни компенсаторни бонове (ПКБ).
Още: Правителството прие бюджет 2024 - ето всички параметри
Критики
"Категорично възразявам срещу планираните в рамката на бюджета приходи от продажба на 1/5 от целия останал Държавен поземлен фонд - или близо 700 000 декара обработваема земеделска земя - в размер на 340 млн. лева", написа във Facebook профила си депутатът от ГЕРБ-СДС и бивш земеделски министър Десислава Танева, която сега е председател на ресорната парламентарна комисия.
„За тази стойност, при допускане на продажба чрез търг на земи от Държавния поземлен фонд (ДПФ) за притежатели на поименни компенсационни бонове, на компенсаторни записи и на жилищни компенсаторни записи, ще са необходими по предварителни разчети приблизително 700 000 дка, което представлява 1/5 от наличния държавен поземлен фонд“, е пояснил в становището си до Министерство на финансите аграрният министър.
Още: Асен Василев: След Бюджет 2022 сме в първата петица на Европа по раждаемост
Той цитира член от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, според който 60% от предложената цена в търговете за земеделски земи от Държавния поземлен фонд се заплащат с ПКБ от спечелилия участник. Останалите 40% е с парични средства от цената на имота по пазарна оценка.
„Следва да се има предвид, че ресурсът на земите от Държавния поземлен фонд е ограничен и се използва за обезщетяване на собствениците, чиито имоти не могат да бъдат възстановени, поради проведени мероприятия, както и за обезщетяване български граждани, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция (ДВ, бр. 87 от 1964 г.). Освен това и за дългосрочно отдаване под наем и аренда, като приходите от тях са в размер на приблизително 90 млн. лв.", пояснява министърът на земеделието и храните.
Още: Асен Василев за парите за общините: Няма да има наши и ваши
Трудностите в сектора
От своя страна, Десислава Танева сочи, че сектор „Земеделие“ е в най-трудната ситуация от присъединяването ни в ЕС.
Снимка: БГНЕС
„В момент, когато общественият земеделски дебат е как да подобрим достъпа до земеделска земя на младите фермери, как справедливо да се разпределя този останал Държавен поземлен фонд между старите фермери, как с предимство да се ползват животните с цел изхранване, е престъпно безотговорно да решиш да го продадеш, да не говорим, че и с компенсаторки в голямата си част“, смята тя.
По думите ѝ - купувачите няма да са земеделските производители, или може би десетина големи фермери биха могли да си го позволят, а опeртори с инвестиционна цел, които за пореден път ще вдигнат размера на исканите ренти.
Още: Вътев няма да подава оставка, изплатили всичко на животновъдите
„И вместо държавата да мисли как допълнително да подкрепи сектора, защото в рамката е предвидено близо 50% от подпомагането през 2023 г., тя решава и да увеличи разходите на фермерите за ползваната земя, и да ограничи още достъпа до нея. По време на изслушването в сряда в Комисията по земеделие, храни и гори, това намерение не беше докладвано, а нямаше предварително изпратени материали. В предстоящия дебат за бюджета ще отстояваме този планиран приход да отпадне“, допълва Танева.
"Възраждане" пък заявиха, че ще сезират прокуратурата. Заговориха и за създаване на изкуствен 3-процентен дефицит, който щял да даде възможност определени лица да закупят за жълти стотинки една пета от Държавния поземлен фонд на България.
Още: Фермерите искат милиони, министърът ще настоява пред ЕК за помощи за 2024 г.
