Какво е “хоро”?
За нас хорото е символ на българските традиции, обичаи, национално съзнание. Но знаете ли какво означава думата “хоро”? Ето определението от българския тълковен речник: “Народен танц, който се играе от заловени (обикн. в кръг) хора, както и музиката към него”.
Произход на думата
Не може да се каже точно от кой език навлиза тази дума в българския език. Със сигурност, обаче, произходът е чужд. Предполага се, че идва от латински или гръцки:
На латински думата chorus означава “сбор от танцувачи и свирачи”.
На гръцки думата choros означава “хоровод, игровод - хоро, което се играело в Древна Гърция в чест на музата на хорото и танца Терпсихора". Името на музата произхожда от две думи: terpo - “радвам се, веселя се” и choros - “хоро”.
Жителите на Древна Гърция смятали, че човек е научил танцовите движения от боговете.
Хорото в писмените източници
За първи път се споменава за българските народни танци в църковната литература. През 10-ти век църковният писател Презвитер Козма пише в свой ръкопис, че простолюдието пее и играе с гусла и обича зрелища и игри. Писателят обявява тези песни и танци за “бесовски”.
Византийският учен Никифор Григорас обикаля земите около Струмица в началото на 14-ти век и пише, че девойките и младежите, след като излязат от църквата, се събират, за да пеят и играят хоро”.
През 19-ти век известният унгарски етнограф Феликс Каниц пише, че българите обичат да се забавляват. “Моми и ергени се залавят на хорото най-отпред във верига. Тя прилича на пъстра лента, която се движи постепенно вдясно”.
Руската етнографка Елисавета Водовозова пише през 1888 г. “От всички удоволствия българката най-обича да танцува. Докато играе, тя забравя своите тъги и неволи и се отдава всецяло с детско удоволствие на танца. В нейните танци се изявява не южната страст на испанката, а непосредствената детска природа на българката”.
В повестта “Неда” Любен Каравелов пише “Скоро ще се захване народното хоро, без което ни един българин, ни една българска не могат да живеят”.
Колко хора́ има в България?
Хорото е колективен танц, който е характерен както за българския, така и за други балкански народи. По българските земи са познати почти 100 вида хора́.
Смята се, че хорото произлиза от древните траки и целта му е да съединява човека с Космоса. В миналото хорото се играе в кръг, а в центъра застава гайдар. Това напомня въртенето на планетите около Слънцето. Този кръгов танц се вие в посока обратна на часовниковата стрелка, както се движат и небесните тела. Това отново напомня за връзката с Космоса.
Въпреки общите характеристики, все още не се знае със сигурност на какво се дължи огромното разнообразие от различните видове хора́ в различните краища на страната. Предполага се, че причината е в разнообразните трудови дейности по региони.
Днес в България са познати 7 фолклорни области, всяка от които си има характерни хора́:
Северняшка:
Дунавско, Пайдушко, Грънчарско, Ситно влашко, Ганкино, Денино, Кулско, Дайчово, Еленино, Чичово, Черкезко, Право, Шира, Торлашко, Сърбо-веселяшко, Свищовско, Ангелчово, Янкино, Даскалчово, Деньово, Еленска ръченица, Куцанка, Латинка.
Тракийска:
Право тракийско, Криво пловдивско, Въртяно, Чирпанско, Тракийска ръченица, Чапраз, Джиновско, Калояновско, Окопско, Боалийско, Бучимиш, Седи Донка, Копаница, Куцата, Буенек.
Шопска:
Граовско, Ситно, Петрунино, Йовино, Селско, Годечко, Шопска и Кюстендилска ръченица.
Добруджанска:
Варненско, Ляво, Сборенка, Данец, Джоката, Ръка, Панделаш, Ръченик, Трънка, Тропанка, Черкезка, Сей сей боб, Буенец, Бръсни цървул, Повлекана, Мъжки ръченик.
Македонска:
Малешевско, Огражданско, Четворно, Македонско, Старо банско, Струмско, Тежко, Мелнишко, Джангурица, Ширто, Гинка, Испайче, Петруно, Кривата.
Странджанска:
Странджанско, Елховско, Гергебунарско, Тържествено, Петрунино, Костадинско, Ръченица, Филек, Трите пъти, Прави хора, Каблешково,
Родопска:
Сворнато, Бачовско, Йенино, Митрино, Момчиловско, Доспатско, Чукано, Копче, Рипни.
