Когато чуем думата „сфинкс“, обикновено си представяме известната статуя при египетските пирамиди в Гиза. Но независимо, че това е най-големият сфинкс в света, все пак той е само един от многото. Защото съществуват най-различни други сфинксове.
В Древен Египет
Сфинксът е зооморфно митично същество. В древноегипетското изкуство той е животно с тяло на лъв, глава на човек или (по-рядко) глава на сокол или овен.
Но египетският сфинкс не може да се нарече традиционно изображение на сфинкса. Скулптурата в Гиза представлява, всъщност, „андро-сфинкс“ (своего рода „човеко-сфинкс“), понеже няма криле. Съществуват 3 често срещани варианта на египетски сфинксове, но не само.
- Класическата версия на египетския сфинкс е андро-сфинксът с лице на човек, обикновено високопоставена личност – например, фараон.
- Храмовете на бог Хор били украсени със сфинксове с глава на сокол - йерако-сфинксове
- В близост до храмовете на Амон са поставени сфинксове с муцуна на овен - крио-сфинксове.
- Погребалният храм на Аменхотеп III включва изображения на сфинксове с тела на крокодил.
- Има и варианти на сфинксове с глава на змия.
Статуите на сфинкса стават атрибут на древноегипетското изкуство още през периода на Старото царство; най-ранните вероятно изобразяват царица Хетефер II. Статуята на сфинкса (Големият сфинкс), която пази пирамидите на фараоните в Гиза, въобще е една от най-големите монолитни статуи в целия свят.
Археолози откриха статуя на сфинкс с лице на римски император
В Древна Гърция
В класическата гръцка митология сфинксът е описан като същество, което има тяло на лъв, глава на жена, криле на птица и опашка на бик. То представлява образ от легендата за Едип-цар.
Древните гърци вероятно са заимствали мотива на сфинкса от Египет. В гръцката митология безкрилият египетски сфинкс придобива женски пол и криле на грифон.
В гръцката митология „сфинга" се смята за рожба на чудовищата Тифон и Ехидна (според друга версия - Химера и Орфо), и е зъл демон на разрушението - чудовище с тяло на куче, криле на птица, глава и лице на жена.
Крилатото чудовище било изпратено в Тива от богинята Хера заради престъплението на тиванския цар Лай срещу Хризип. То причаквало пътници, задавало им хитри гатанки и убивало всеки, който не можел да ги познае.
Най-трудната гатанка на Сфинкса гласяла: „Кажи ми, кой ходи сутрин на четири крака, следобед на два, а вечер на три? Никое от всички същества, живеещи на земята, не се променя толкова. Когато ходи на четири крака, тогава то има най-малко сила и се движи най-бавно“.
Отговорът е: това е човек. В ранна детска възраст пълзи, в разцвета на силите си ходи на два крака, а в напреднала възраст разчита на бастун.
След като цар Едип разгадал загадката на Сфинкса, чудовището се хвърлило от върха на планината в бездната. Според една от версиите загадката била поетична и Сфинксът изяждал онези, които не я разгадали. Неговият образ бил върху шлема на Атина.
Убивал неканени гости. Каква загадка е оставил Великият сфинкс?
Има версия, че жената-сфинкс била незаконна дъщеря на цар Лай и той й разказал тайната на гатанката. Лай имал много синове от своите наложници (сексуални робини), но никой не успявал да отговори на въпроса и всички умрели.
Според друго тълкуване жената-сфинкс била морски разбойник и се занимава с грабежи, докато цар Едип и армия от Коринт не я победили.
Сфинкс е главен герой в сатиричната драма „Сфинкс" от Есхил, в пиесата „Сфинкс" от неизвестен древногръцки автор и комедията „Сфинкс" от Епихарм.
В Индия
През елинистическата епоха мотивът за „човека лъв“ се разпространява далеч на изток из Азия. В Индия се използват редица термини за обозначаване на такива скулптурни изображения, например „пурушамрига“. Амулети с тяло на лъв и лице на човек се намират в Южна Азия чак до Филипините и Цейлон. С всеки нов век азиатските изображения ставали все по-оригинални и все по-малко напомняли гръцките прототипи.
