След дълъг и натоварен ден в работата, изморени и изнервени се прибираме у дома, за да продължим с другата част от задълженията си.
Да вкараме дома в малко ред, да приготвим вечеря, да поговорим с децата за училище и да се занимаваме с тях, домашните им и да им обърнем нужното внимание, което искат. Това е напълно нормално ежедневие за почти всеки човек на земята и също така е напълно нормално често да не ни се занимава нито с приказки, нито с игри, а искаме просто да седнем за няколко минути и да затворим очи или да почетем книга на спокойствие. Няма нищо лошо в това да сме изморени и изтормозени и да искаме спокойствие, но задълженията, които имаме към децата си, не търпят възражения и компромиси, защото мъниците няма как да разберат защо сме изнервени и изморени и често се чувстват така, сякаш те са виновни за това.
Понякога в умората си или в напрегната ситуация обвързана с децата, казваме необмислени неща, за които не си даваме сметка, че им влияят дълбоко и остават за доста дълго време в главите им. А понякога и завинаги.
И когато тези неща останат завинаги, те стават част от характера им и имат влияние върху отноешенията им както с хората, така и на отношението към себе си.
Майка откри гениален трик, с който винаги знае кога децата я лъжат
Ето примери за някои от тези реплики, които трябва да се стараем да пропускаме.
Недей да плачеш за глупости!
В главата ни е пълно с проблеми и нещата, които разплакват децата за нас са си откровени глупости. Но за тях това не е така. Техните емоции са много по-нежни и лесно чупливи, особено при някои деца, които са по-чувствителни и затворени в себе си. Те не знаят как да се справят с трудностите срещу които ги изправя живота, но за това ние сме там, за да ги научим и да им помогнем да се сблъскат здравословно с емоциите си.
Никога не съдете детето си, че нещо го е разплакало. Намерете заедно причината и му покажете, че има неща, за които сълзите са излишни и не си заслужава да му отделя такова внимание, което да го кара да се чувства зле.
Но не ставайте част от проблема, защото след време, детето ви само ще започне да крие сълзите и проблемите си от вас и вие постепенно ще спрете да бъдете част от живота му.
А брат ти/сестра ти не правеше така!
Никога, за нищо на света, не сравнявайте децата си помежду им. По този начин градите комплекси в малките им така или иначе лесни за оформяне съзнания и превръщате братската или сестринската обич в състезание за надмощие. Кой е по-умен, кой е по-добър, кой мама и татко го хвалят повече.
Не забравяйте, че децата преди всичко са личности и различни един от друг хора, които имат различни характери и нагласи за света. Предполага се, че те трябва да изградят индивидуалност и собствен начин за подхождане към живота.
Понякога тези уж прости думи, могат да развалят едни прекрасни семейни отношения за цял живот.
Един път да беше направил нещо като хората...
Представете си, че това ви го казва шефа ви. Или съпруга/съпругата. Представете си, че това ви го казват родителите ви. Не е приятно, нали? Но много от вас вероятно ще отвърнат: "Не ми дреме на мен!"
Вероятно е така, но вие вече сте пораснали и начина по който контролирате чувствата си по въпроса с отношението на хората към вас е един. Докато малкото ви дете, което все пак се е опитало да направи нещо и е очаквало от вас само две неща: помощ и подкрепа, ще бъде съкрушено от мисълта, че мама и татко смятат, че то не може да прави нищо по правилния начин.
В един момент това дете ще се откаже да се опитва, ще спре да излиза от зоната си на комфорт, ще загуби желание и амбиция за постижения. Тази реплика е способна да унищожи велики таланти и умения в човек, казана в някакъв момент.
Караш ме да крещя!
Ако детето ви е изключително шумно и привлича основно вниманието си чрез крясъци, това най-вероятно означава, че търси внимание.
Не е сложно да му обръщате достатъчно внимание периодично, а когато изпаднете в подобна ситуация на публично място да му обясните кое е възпитано и кое не е. Децата търсят внимание по единствените начини, които са известни за тях. А детските начини не са като тези на възрастните. За това и не очаквайте подобни неща от тях.
Зъбите ти са жълти/дебел си/изглеждаш грозно... и тн.
Това което може да смаже истински едно дете и да го подтикне към ужасни мисли и състояния, е отношението на най-близкия му човек към него и външния му вид.
Ако детето ви е с наднормено тегло, последното което ще му помогне е да се държите снизходително и обидно към него. Вие не стимулирате никого по този начин да се погрижи за здравето си, а камо ли да се обича, което да бъде стимул за лична грижа.
Също така за подобни неща вината вероятно е ваша. Децата няма как да знаят кое е полезно за тях и защо трябва да се прави. Как ще им се отрази в бъдеще и че ще ги кара да се чувстват по-добре.
Преди всичко трябва да знаят, че най-важно е човек да бъде добър и да уважава околните, особено тези които не познава, без да ги съди по външния им вид, защото никога не знаем какво се крие зад обвивката. Да се обичат искрено в телата, в които са, за да искат да се погрижат за тях и да стават все по-добри и по-щастливи.
Направо съжалявам, че те родих!
Да не си искан от собствената си майка, може би е най-болезненото нещо, което може да изпита един човек. А за едно дете, това вероятно е края на света, който ще го превърне в суров, циничен и безкрайно тъжен човек. Да, тези хора сигурно стават и по-добри родители, но цял живот носят мъката от изключително отровните думи, които не трябва да се казват дори на шега. Каквато и глупава шега да е това.
За нищо на света не позволявайте на детето си да се чувства нежелано и необичано. Дори да сте имали съмнения по време на бремеността, дори да е било безкрайно трудно и да се е случило случайно, детето ви трябва да е напълно убедено в едно нещо със сигурност - че родителите му го искат и не изпитват и капка съмнение, че ако можеха да върнат времето назад, пак биха станали родители на същото прекрасно дете.
Семейните почивки правят децата щастливи дълго след като приключат
Не те обичам!
Понякога децата казват това на родителите си в гнева си, докато тропат с крак заради някоя играчка, сладолед, недоволство към обяда или просто защото с в онова настроение.
Но мислите на децата и емоционалната им зрялост, са на светлини години от нашите. Или поне така твърдим. И докато те няма как да преценяват ситуацията и думите си, ние сме длъжни да го правим, като възрастни хора, които са запознати с тежестта и способността на думите да раняват дълбоко.
В тази ситуация туширайте дребосъка с думите, че ги обичате независимо те как се държат и се тръшкат, но въпреки това няма да стане на тяхната. Защото противното ще остане в съзнанието им в дългосрочен план, дори и след време да осъзнае, че е било просто на шега. То ще продължи да го помни.
А подобни реплики, които остават завинаги, не остават само на думи в главите ни, но и като тъмни петна, към които не искаме да се връщаме.
