Софроний Врачански (познат и със светското си име Стойко Владиславов) е ключова фигура в българската история. Той е народен будител, духовник и пръв последовател на делото на Паисий Хилендарски. Канонизиран е за светец от Българската православна църква. Въпреки значимостта му за българското минало, малцина знаят къде е роден и как се е превърнал в такава важна фигура за нашата история. Нека разгледаме живота и наследството на този изключителен човек.
Кое е родното място на Софроний Врачански
Софроний Врачански е роден през 1739 г. в Котел, в семейството на заможен търговец на добитък. След като завършва училище в родния си град, той работи като игумен и учител, преди да бъде ръкоположен за свещеник през 1762 г. През този период също така се занимава с книжарска дейност и изучава славянски и гръцки църковни книги.
Ключовата среща с Паисий Хилендарски
През 1765 г. Софроний среща Паисий Хилендарски в Котел и прави първия препис на неговото произведение "История славянобългарска", което остава известно в историята като "Софрониевия препис". Тази среща променя живота и на двамата; след нея Софроний се посвещава изцяло на визията на Паисий за духовното пробуждане на България.
През 1794 г. той е ръкоположен за епископ на Враца и започва активна дейност по възстановяване на българщината в региона. Заради действията на Осман Пазвантоглу през 1797 г., Софроний е принуден да напусне града и се премества във Видин. Там остава няколко години, но постепенно осъзнава, че не може да продължи духовната си дейност в рамките на Османската империя и се премества в днешна Румъния. Поради тази причина е освободен от епископската си длъжност, но въпреки това продължава да се подписва с името Софроний Врачански.
По време на руско-турската война през 1806-1812 г. се утвърждава като един от най-важните български представители, стремящи се да защитят нашето население в конфликта. В последните години от живота си се премества в манастир в околностите на Букурещ. Официалната дата на смъртта му не е известна. Единствено знаем, че последният документ, изготвен от него, е с дата 2 август 1813 година.
Наследство
Софроний Врачански оставя след себе си невероятно наследство, което и до днес резонира сред българите по целия свят. Неговите неуморни усилия за разпространение на учението на Паисий Хилендарски дават значими резултати сред българското население. Посвещението му на запазването на българската култура чрез книги като „Неделник“, „Житие и страдание на грешния Софроний“ и „Възвание към българския народ“ го прави един от първите български духовници, които насочва творбите си към всички българи, а не само към духовниците. Масовото разпространение на произведенията му става основа за по-нататъшното развитие на българското самосъзнание, което се реализира в борбата за национално освобождение.
Историята на живота на свети Софроний Врачански е наистина вдъхновяваща. Въпреки скромния си произход, той успява да остави незаличима следа в българската история, която продължава да се помни с добро и векове по-късно. Благодарение на неуморната си отдаденост към опазването на българската култура и вдъхновяването на другите да се борят за свободата си от потисничество, той се превръща в една от най-обичаните исторически личности в България.
