Бишоп-рок (Скалата Бишоп) представлява островче или по-скоро наистина голяма скала в състава на островите Сили край бреговете на Югозападна Англия и е най-малкият застроен остров в света според Книгата на рекордите "Гинес". Понякога се твърди, че това е и най-западната точка на Англия - но една от скалите Крим-рокс се намира на още около половин километър в западна посока. Названието на островчето (букв. „Скалата на епископа“) вероятно идва от обстоятелството, че формата му напомня епископска митра.
Първият опит за изграждане на фар на острова бил направен през 1847 г. Но постройката не издържала напора на местните агресивни вълни. Вторият опит (4 години по-късно) се оказал по-успешен - и вече през 1858 г. строежът на фара бил завършен. Инженер Дж. Уокър, по чийто проект е извършено строителството, прибягнал до използването на огромни гранитни блокове (тогава били докарани почти 3000 тона гранитни плочи, а сега са около 6000 тона). През 1881 г. по проект на инженер Дж. Дъглас около фара били построени подсилващи конструкции. Така фарът на Бишоп-рок може да се похвали, че е не само най-трудният за изграждане, но и най-„ресурсоемкият“ фар в историята на човечеството.
Зданието на фара се състои от гранитни блокове, по-късно подсилени отвътре с железни греди, а отвън с гранитна облицовка. Височината на кулата е 49 м, обхватът е 24 морски мили. От 1992 г. фарът е автоматизиран. На върха на кулата има площадка за кацане на вертолет.
Първоначално се използвали свещи, а малко по-късно и керосинови лампи. Електрическо осветление на фара се появило едва през 1979 г. Съвременното електрозахранване се осигурява от слънчеви панели.
В миналото скалата Бишоп била използвана като място за наказание на престъпници. Провинилият се бивал докарван и изоставян тук с два ечемичени хляба и гърне питейна вода.
Всички води около островите Сили с основание се смятат за най-опасните в моретата около Британия. Има много споменавания от стари времена за корабокрушения в тези райони. Но най-ранното официално регистрирано корабокрушение станало на 4 септември 1839 г. Тогава, в студено и мъгливо време, в скалата се врязал бригът „Теодорик“.
А един от най-трагичните случаи е този с корабокрушението на цяла ескадра, командвана от адмирал Клодсли през 1707 г. Тогава на военните кораби „Асосиейшън“, „Игъл“ и „Ромни" загинали повече от 2 хиляди моряци. Горчивата ирония на съдбата е, че имало всички шансове мащабната катастрофа от 1707 г. да бъде избягната. Един от моряците, който бил родом от тези места, лично предупредил адмирала, че корабите се движат по погрешен курс. За такава „свръх-наглост“ - да дава указание на самия адмирал, морякът бил обесен на мачтата. А подир масовото корабокрушение на самия адмирал Клодсли съдбата му поднесла още една горчива чаша...
Той едва успял да изплува на брега. Докато бил в безсъзнание, го забелязала местна рибарка и поискала да свали златния му пръстен. След няколко неуспешни опита тя, за по-лесно, отсякла цялата китка на адмирала...
