Смяната на времето от зимно към лятно през 2025 година е в неделя, 30 март в 3:00 часа през нощта, когато стрелките се превъртат с един час напред, тоест от 3:00 часа става 4:00 часа.
Още: Защо лекарите препоръчват това растение след 50
Местенето на стрелките на часовника в Европа е въведено през 1976 г. по предложение на Франция. В България тази практика е въведена през 1979 г. съгласно постановление на Министерски съвет, като лятното часово време влиза в сила последната неделя на месец март.
През септември 2018 година Европейската комисия предлага смяната на времето да се случи за последно, а държавите членки сами да изберат дали искат да останат на зимно, или на лятно часово време. Прекратяването на смяната на часа обаче засега е замразено.
Защо сменяме часа два пъти годишно?
Идеята за лятното часово време датира още от 18-ти век, като първите предложения за него идват от Бенджамин Франклин. Основната му цел е била икономия на енергия, но с развитието на технологиите и промяната в начина на живот, икономическият ефект вече не е толкова значителен.
Още: Скоро местим стрелките на часовника – ето кога и накъде да ги завъртите
От октомври до март използваме астрономическото часово време, тоест зимното. За да се използва оптимално съвпадението между светлата част на деня и активните часове на работещите и учещите се, се въвежда лятното часово време. Тази промяна би следвало да намали разходите за осветление, както и да осигури по-добро използване на дневната светлина.
Какво причинява смяната на часа върху човешкия организъм?
Промените във времето, включително и смяната на часовото време, безспорно се отразяват върху психическото, физическото здраве и работоспособността на хората.
Организмът на човек разполага със свой вътрешен биологичен часовник, който регулира съня, бодростта, метаболизма и дори настроението. Когато този ритъм бъде нарушен, тялото може да изпитва затруднения в адаптацията, което води до:
Още: Експерт разкрива: 8-те най-важни храни за ефективно отслабване
- Проблеми със съня – трудно заспиване или по-често събуждане през нощта;
- Намалена концентрация и повишена умора през деня;
- Повишени нива на стрес и раздразнителност;
- Чести промени на настроението и повишен риск от депресивни състояния;
- Нарушения в апетита и метаболизма.
Голяма част от жените се оплакват от проблеми със съня, концентрацията, увеличаване нивата на стрес и намаляване на работоспособността. Хората с хронични заболявания, особено тези със сърдечно-съдови проблеми, също могат да усетят негативното влияние на смяната на времето, като някои изследвания дори свързват тези промени с леко повишен риск от инфаркти и инсулти в дните след преминаването към новото часово време.
Още: Време е да сложите край: Спрете нощното ходене до тоалетната
Как да се справим с дискомфорта от смяната на часа?
За да минимизираме негативните ефекти от местенето на стрелките, специалистите препоръчват:
- Постепенна адаптация – няколко дни преди смяната на времето, започнете да си лягате и да се събуждате с 10-15 минути по-рано или по-късно (според сезона на смяната);
- Активни разходки сред природата – дневната светлина и свежият въздух подпомагат по-бързото адаптиране на организма;
- Прием на повече вода – хидратацията е ключова за добрата циркулация и тонуса на тялото;
- Консумация на здравословна сезонна храна – повече плодове, зеленчуци и храни, богати на витамини и минерали;
- Избягване на кофеин и тежки вечери – особено в дните около смяната на времето, за да се избегне допълнително натоварване на организма;
- Редовна физическа активност – упражненията помагат на тялото да регулира по-добре ритъма си.
Още: Здравето и сушените плодове: Хранителни ползи и потенциални рискове
Докато дебатът за окончателното премахване на смяната на времето продължава, важно е да сме информирани за начините, по които можем да се справим с неговото влияние. Възприемането на здравословни навици и плавната адаптация могат значително да намалят дискомфорта и да направят прехода по-лесен.
Още: Смяна на времето от зимно към лятно: Кога и накъде ще преместим стрелките
