Великден все повече се приближава към нас, така че е хубаво да свържем празника и с повод за повдигане на националното самочувствие. Като почитатели на българската история, искаме да ви разкажем за две значими български военни победи, случили се именно на този голям празник. Първата от тях е присъединяването към нашата държава на София, а втората е превземането на Варна. Ето повече за тези две големи български победи:
Хан Крум превзема Сердика - 809 година
Първата значима българска победа, която ще ви представим, е свързана с легендарния ни владетел хан Крум. След като поема управлението на държавата, той успява да присъедини източните територии на разпадащия се Аварски хаганат. Новопридобитите земи включват Трансилвания – регион, богат на залежи от сребро и каменна сол. Тези ресурси значително повишават търговското значение на България за сметка на Византия. Именно поради това, през 807 година, византийският император Никифор I Геник предприема военен поход срещу България. Но достигайки едва до Одрин, е принуден да се върне, след като научава за готвен заговор срещу него в Константинопол.
Още: Защо "шафрантия" не е обидна дума - ето какво точно означава
Нестабилната политическа обстановка в Източната Римска империя дава на хан Крум възможност да поеме инициативата в конфликта. Той започва военна кампания по поречието на река Струма, с цел да достигне до територията на Македония. По пътя си обаче среща сериозно препятствие – една от най-значимите византийски крепости, Сердика.
Обсадата на Сердика започва в самото начало на 809 година. Разположена стратегически на важния път Via Diagonalis, крепостта представлява ключов отбранителен център за византийските територии и една от най-значимите укрепления в региона. Въпреки настойчивостта на българските войски, ромейските защитници успяват да запазят контрола над крепостта.
Тъй като Византия не може да окаже подкрепа на обсадените, гарнизонът на крепостта се обръща към хан Крум с предложение за споразумение. Те искат гаранция за безопасно оттегляне, като в замяна предлагат да предадат града на българите. Хан Крум приема предложението, и на Великден през 809 година Сердика официално става част от територията на България. Това събитие не само укрепва българските позиции в региона, но и демонстрира дипломатическата прозорливост и стратегическите умения на хан Крум.
Теофан Изповедник, един от най-известните хронисти на епохата, представя ромейската гледна точка. Според нея хан Крум не е спазил своето обещание и е избил предалите се византийци. Въпреки това, достоверността на тези твърдения не може да бъде потвърдена. Макар да не е проведена голяма битка за завземането на града, тази победа се превръща в един от основните мотиви за похода на император Никифор срещу българите и води до емблематичната победа на хан Крум при Върбишкия проход.
Още: Кой наш политик е бил по-известен поет от Ботев
Калоян превзема Варна - 1201 година
Великденската победа на цар Калоян през 1201 година остава една от най-знаменитите страници в българската история. Тогава той успява да завладее важната крепост Варна, демонстрирайки блестящи военни умения и стратегическо мислене.
След като през 1197 година застава начело на България, най-малкият от братята Асеневци бързо доказва своя талант като дипломат и военачалник. Калоян умело сключва съюз с Иванко (известен като убиецът на Асен) и Добромир Хриз, използвайки ги като средство срещу Византия.
Възползвайки се от подходящия момент, той нахлува в Тракия и превзема важната византийска крепост Констанция, която днес се намира в района на Симеоновград. Тази решителност и умение да управлява сложни политически и военни сценарии затвърждават ролята на Калоян като един от най-успешните български владетели. Но той се изправя пред сериозен проблем свързан с Варна.
Още: В коя година имаме най-много население
Варненската крепост представлявала сериозно предизвикателство за Калоян, тъй като била последното владение на ромеите на север от Стара планина. Поради огромното ѝ значение, крепостта била защитавана не само от значителен ромейски гарнизон, но и от голям брой западни наемници. Масивните ѝ крепостни стени принудили Калоян да изгради големи обсадни машини, способни да пробият отбраната на града. Стратегията му се оказала успешна, и на третия ден от обсадата – 24 март 1201 година – българските войски успели да превземат Варна.
Това се случва именно на Великден, като византийският хронист Никита Хониат описва жестоките зверства, извършени от българския цар спрямо пленените войници. За разлика от описанията на действията на Крум, вероятността тези събития да са дело на Калоян е значително по-голяма. Това се дължи на характерното му отношение към византийците, което му е спечелило прозвището Ромеоубиец. Калоян се вижда като отмъстител за деянията на Василий II Българоубиец, което допълнително подчертава особеното му отношение към вековния ни противник.
Тук ви представихме две от значимите военни победи в историята на България, които се случват точно на Великден - превземането на Сердика от хан Крум и освобождението на Варна от цар Калоян. Тези събития са ключови моменти от тяхното управление и доказателство за изключителните им качества като лидери. Нека в предстоящите светли празници не забравяме нашите традиции и винаги пазим жива паметта за нашата славна история.
