1. Преди всичко трябва да се уточни разликата между „шал“ и „шарф“. Терминът „шал“ е по-обобщаващ и се отнася за дълго парче плат от най-разнообразни материи, което се използва като аксесоар от облеклото, но все пак предимно в горната част на тялото и обвива шията и врата – докато шарфът е разновидност на шала, която се носи повече в качеството на тесен пояс. Особено са били актуални офицерските шарфове по времето на Наполеон като елемент от военната мода. Ако се вгледаме в картини от онази епоха, рядко ще видим офицер без шарф.
2. Днес шалът е обичаен моден аксесоар. В мъжката мода той се използва предимно с чисто утилитарно значение като отоплителен елемент от зимния костюм – докато в дамската мода играе по-разнообразни роли като декоративен елемент. Голям брой различни дамски шалове може да се видят, например, в нашумелия комедийно-драматичен сериал „Сексът и градът“. Според официалната статистика, най-популярният копринен шал на пазара (между другото, благодарение на същия сериал) е коприненият шал Hermes.
3. Шалът се появява за първи път в Древен Китай. Тогавашните китайски воини използвали шалове с практическа цел: завързвали парче плат около врата си, за да се предпазят от студ и вятър. Всеки от прочутите воини на Теракотената армия в гробницата на император Цин Ши-хуанди има шал на врата си.
4. Предшествениците на европейските топли шалове произхождат от Древен Рим. Те били носени от римските легионери, опитвайки се да се скрият от необичайния за тях студ по време на походите в Галия и Германия.
5. През 1648 г. хърватски полк постъпил на служба във френската армия. На врата на всеки воин имало шал. „Кралят-слънце“ Людовик XIV харесал тази хърватска мода и веднага си назначил специален иконом, чието задължение било да се грижи за кралските шалове.
6. През 1692 г. армията на Людовик XIV, разположена под белгийското село Щайнкерк, била внезапно атакувана от англичаните. Изненаданите френски офицери нямали време да си завържат шаловете по всички правила на военната мода. Те просто ги навързали, както им падне около шията си, като завързали краищата на обикновен възел. Така се зародил стилът „щайнкерк“.
7. По време на Френската революция било модерно да се носят големи колосани муселинови кърпички, които били увивани няколко пъти около врата. Тези огромни шалове били наречени „encrouable“, което означава „невероятен“. Носенето на encrouable изисквало известно умение. В Париж дори били популярни частните уроци, в които учели на изкуството да се връзват и носят тези шалове. Революционерите, както винаги, се отличили: в знак на протест срещу белите шалове те започнали да носят черна вратовръзка („черна като проклятие“).
8. В Русия при император Павел I шалът бил преследван. Павел въвел строга дисциплина в армията. Всяка свобода в облеклото била изключена. Имало офицерски униформи изобщо без шалове. По ирония на съдбата, оръдие на убийството на императора станал старомоден офицерски шал.
9. Модата на шаловете в европейската следвоенна мода от 1950-те години била възродена от Марчело Мастрояни. Той просто обожавал шаловете. Примера му последвали много актьори, художници, писатели, музиканти и други дейци на изкуството и културата.
