Маслодайната роза намира приложение в парфюмерията и производството на козметика. Маслото и водата, които се извличат от нея, ще откриете като нотки в едни от най-популярните парфюми, както и като съставка на продукти за грижа за кожата и косата.
Това я прави особено ценна. България е известна с производството на розово масло и розова вода, тъй като е сред страните, които отглеждат ароматния цвят, а до 1983-та година е била световен лидер в износа на розово масло. Къде у нас се отглежда маслодайна роза, съхранихме ли лидерските си позиции по добив на „течното злато“ и други любопитни факти за царицата на цветята ще ви разкрием сега.
Къде се отглежда маслодайна роза в България?
Макар днес страната ни да не е лидер в износа на розово масло и да е изместена като такъв от Турция, България все още е сред водещите производители, може да се похвали със сериозен добив и се гордее с обширните насаждения от маслодайна роза.
У нас се отглежда предимно Rosa damascena (роза дамасцена) – един от четирите вида маслодайни рози, познат по света, която намира приложение не само в парфюмерийната индустрия и козметологията, но и в хранителната промишленост – от розовите листенца се произвеждат сладка и конфитюри, които са не само вкусни, но и полезни за здравето на стомаха и червата, подобряват функционирането им и успешно се справят с ленивия стомах и затрудненията при изхождане.
Не е случайно, че розовото масло е наричано течно злато. Многобройните ползи от него са в основата на това твърдение, както и фактът, че съдържа над 300 различни ценни вещества.
Отгледайте маслодайна роза в собствената си градина
Вероятно знаете къде се отглежда маслодайна роза в България и ако не сте посещавали, то поне сте чели или чували много за прочутата и извън пределите на страната ни Розова долина, формирала се в средата на 19 век в района между Казанлък, Карлово и Стрелча – дома на ароматната роза дамасцена у нас. Данни за отглеждането на маслодайна роза в Европа и в частност у нас има и далеч по-рано, но масовото производство на розово масло започва именно с Розовата долина и насажденията там.
Пикът на добива в близкото ни историческо минало е достигнат преди Освобождението, когато у нас има около 10 хил. декара насаждения. В съвременни дни и през настоящия век се наблюдава нарастване на интереса към отглеждане на маслодайна роза и увеличаване на декарите с насаждения от 16 645 дка през 2003 година до почти 43 000 дка през 2018 година.
Увеличава се и добивът на розов цвят и розово масло през годините, които се отличават с липса на неблагоприятни природни явления. Розата се превръща в символ на страната ни, а розовото масло и розоберът стават част от културно-историческото ни наследство, дълбоко вплетени в традициите и бита ни. През 2014 година названието „Българско розово масло“ е защитено с патент като български продукт в регистъра на защитените от Европейската комисия географски наименования.
История на производството на розово масло
Кога и къде е започнало отглеждането на маслодайната роза и използването ѝ за добив на розово масло не се знае със сигурност, но Индия и Египет се считат за родината на маслодайната роза. По-късно – през 9 век – маслодайната роза е пренесена в Тунис и Персия, а данните за търговия с розово масло на Стария континент датират от 16 век. У нас отглеждането на маслодайната роза започва през 1712 г., като първото място, което става дом за ароматния цвят, е землището на с. Войнягово, Карловско. През 19 век се оформя Розовата долина.
В началото на 20 век у нас се отглежда роза дамасцена и бялата маслодайна роза, като втората е заемала почти 40% от площта, предназначена за отглеждане на маслодайната роза у нас. Днес почти 100% от розите за добив на розово масло в България са казанлъшките рози – потомък на роза дамасцен, а розоберът и отглеждането на розите са се превърнали в символ на страната и в туристическа атракция, привличаща посетители в Розовата долина от България и цял свят на специални празници, посветени на царицата на цветята и на ненадминатите качества и ползи на българското розово масло.
