Язовир Огоста
Разположен в Северозападна България, язовир Огоста е четвъртият по площ и вторият по обем язовир в страната с обем от 506 млн. куб. м. Във водите му се събират три реки - Огоста, Бързия и Златица. Строителството му продължава цели 20 години, а официалното му откриване е през 1987 г. Основната цел на построяването му е да напоява големи площи селскостопанска земя, но към момента се използва главно за производство на електроенергия.
През 1999 г. водоемът е определен за подходящ за промишлен риболов. Има голямо разнообразие на риба - шаран, каракуда, червеноперка, костур, мряна, сом, щука. Язовир Огоста е построен върху селата Живовци и Калиманица, които остават под водите му. Жителите им са изселени в Монтана и Берковица.
Село Живовци
Преди повече от 50 години жителите на село Живовци са изселени, за да се построи язовир Огоста. 350 къщи са под водата. Местни разказват, че първите хора дошли тук още по времето след османското робство. Видели, че тук има живот и нарекли селото Живоча, а след това - Живовци. Единствената забележителност от Живовци е църквата “Свето Възнесение”, построена през 1858 г. Над 50 години храмът потъва във водите на язовира и “изплува” при отдръпването им.
Знаете ли какво е старото име на Монтана?
Местните разказват, че жителите на Живовци очакват гибелта на селото много преди да се вземе решение за построяването на язовира. Сред местните се предава легенда, която предвещава потъването на селото. Още през османското робство в селото пристига белобрад старец. Събират се хората около него, заприказват го, а той мълчи, поглажда брадата си и казва “Помнете ми думата, това село нема да го бъде. Вода ще го носи пет пъти, петата съвсем ще го затрие”.
През 1830 г. на празника на Св. Пантелеймон пада голяма градушка, придружена с буря и пороен дъжд, който изкоренява голяма част от ореховите дървета в землището на Горно Церовене, близо до границата на Живовци. Второто наводнение е от 1858 г., когато на Спасовден пада силен дъжд и река Огоста приижда. Третото наводнение е през 1915 г. след пороен дъжд, а четвъртото е през 1942 г.
Петата вода, която предрича старецът, е днешният язовир. След новината за строежа на язовира повечето жители събарят къщите си. Някои хора вземат разрушените материали, за да създадат дом другаде - предимно в Монтана и Берковица. Днес останките от църквата могат да се видят при ниско ниво на водите на язовира.
Село Калиманица
Село Калиманица съществува до 1984 г. Към момента на изселването в селото има около 470 души. Изселването започва през 70-те години. Днес от селото са останали само незавършена църква, чието строителство започва през 1935 г. и паметник на загиналите в Септемврийското въстание. Вероятно поради грешни изчисления или по друга причина, но водите на язовира така и не достигат до селото.
Калиманица е родното село на големия български писател Йордан Радичков. Мъката и любовта на писателя към изгубения му роден край е описана в много от произведенията му.
„Бедно мое родно село!….Заличиха го от списъка на населените места и оттогава насетне там започна да расте само дива трева и коприва… Аз все мисля, че моят край е уникален и че хората не знаят за него, че съм длъжен чрез средствата на прозата да мога да разкажа повече за този край. За да могат повече хора да научат за него. Дълбоко в себе си съм убеден, че когато ние се обръщаме, когато записваме нещо на книга, по този начин му даваме безсмъртие… Където и да се намирам, моят роден край винаги се изпречва напреде ми…“Из пътеписа на Йордан Радичков „Горда Стара планина“
