Българският език е един от най-старите езици в Европа. От трите южнославянски езика на Балканския полуостров (български, сърбохърватски и словенски) български език се говори в източната половина на южнославянския свят, а другите два - в западната част.
Българският език влиза в много тесен контакт с други съседни балкански езици - румънски, албански и донякъде с гръцки. Затова освен към славянските, той се отнася и към балканските езици. Характерна особеност за всички балкански езици е разколебаването на падежната система при имената. Изчезването на по-големия брой падежи в тях ги превръща от синтетични предимно в аналитични.
Синтетични, т.е. езици, в които основна роля играят падежите, са всички славянски езици днес без българския. Под влияние на балканската среда българският език от синтетичен в миналото днес се е превърнал в аналитичен, без падежи при съществителните имена.
В съвременния български език няма падежи.
В старобългарския език е имало 7 падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, творителен, местен и звателен.
Падеж се нарича отношението, в което бива поставена известна склоняема дума спрямо глагола или спрямо друга дума в изречението.
Основните значения на падежите са: субектно, обектно и определително. Всеки падеж има своя система от значения, които се проявяват с или без предлози. Такива са значения като пряко допълнение, обстоятелствено пояснение, принадлежности, движение, определение.
Остатъци от падежни форми
В днешния български език има само остатъци от падежни форми, които дори не се възприемат като падежи и не се изучават като такива. Тенденцията за премахване на падежите и заместването им с предлози и необичайна за славянската езикова група, от която е и българският език. При някои части на речта падежните форми са се запазили.
Най-досадните правописни грешки в българския език
Например, така е при личните местоимения, които притежават три падежни форми - именителна, винителна и дателна.
Лични местоимения
Именителен падеж: аз, ти, той, тя, той, ние, вие, те
Винителен падеж (пряко допълнение): мен/мене, теб/тебе, него, нея, него, нас, вас, тях
Дателен падеж (непряко допълнение): мене, ми, на мене, тебе, ти, на тебе, нему, му, на него, ней, й, на нея, нему, му, на него, нам, ни, на нас, вам, ви, на вас, тям, им, на тях.
Дателните форми се употребяват, когато заместваното от тях име е във функция на непряко допълнение, с предлога “на”. Винителните форми се употребяват, когато заместваното от тях име е във функция на пряко допълнени, без предлог.
Поканих Момчил. Поканих него. Поканих го.
Разсърдих се на Момчил. Разсърдих се нему. Разсърдих му се.
Пълните дателни форми са архаизъм. Вместо тях се използват винителните форми с предлог.
Разсърдих се на него.
Ето няколко примера за остатъци от падежните форми в съвременния език.
От винителен падеж
Не се сърдя на никого.
При употребата на местоименията кой, някой, никой, когато те са във функция на пряко допълнение, погрешно се използва именителен вместо винителен падеж.
Правилно: Животът не е лесен за никого.
Грешно: Животът не е лесен за никой.
Правилно: На кого каза паролата?
Грешно: На кой каза паролата?
Правилно: Нямаш право да отстъпваш картата на никого другиго.
Грешно: Нямаш право да отстъпваш картата на никой друг.
Остатъци от винителен падеж са сутрин, вечер, зимъс, днес, нощес, есенес, пролетес, лятос, вред.
От дателен падеж
Мама Стояну думаше.
Майце си (Христо Ботев)
Вярвах брату, молих се Богу.
От родителен падеж
няма срама, от дяда Адама
снощи, отстрани, довечера, отръки, преди Христа, след Христа
Топ 40 трудни думи за писане, които често грешим
От творителен падеж
обърна се гърбом към него, тихом отговаря
духом, телом, посредством, пешком, пълзешком, силом, бегом, нощем, денем, сбогом, кръгом, гърбом, редом, тихом, мигом, ребром, цифром, словом, плачешком, лежешком.
От местен падеж
лете, зиме, кротце, малце, горе, отгоре, долу, отдолу, утре, вкратце, есени, пролети, върху, срещу, между
От звателен падеж
Звателните форми остават във всеки вид комуникация. Съществуването им предизвиква и много въпроси: дали, след отпадането на звателен падеж, звателните форми все още да са морфологична категория.
Иване, Стояне, Петре, Момчиле
Яно, Виолето, Елено
българино, гражданино, отче, старче, другарю, учителю и други обръщения
Звателните форми със завършек но -о при женските имена се смятат за груби и неучтиви. По тази причина тяхната употреба се избягва. Но при традиционните мъжки имена, които завършват на съгласна, звателната форма остава. Напоследък българската звателна форма при имената все по-често се пропуска и чуваме обръщения от типа” “Добро утро, Иван” вместо “Добро утро, Иване”.
