Килимарството в България
Килимарството е сред най-старите занаяти по нашите земи. Предполага се, че се практикува още от 6-5 хил.пр.н.е. В повечето разкопани селищни могили в България са открити глинени прешлени (тежести за примитивни тъкачни съоръжения), вретена и станове. По дъната на някои глинени съдове са запазени отпечатъци от правилно изтъкани платове с равномерно преплетени нишки.
Известният австро-унгарски художник Феликс Каниц пише в средата на 19-ти век: ”...Намерих в България много добре развита домашна промишленост. В много български села и градове се работят пояси /колани/, ножове, разни металически украшения, грънчарски изделия, дървени изделия, платна - памучни и копринени, килим, гайтани и много други. Най-много ми харесват българските килими. Разновидните бои и цветя са много вещо и изкусно наредени…”
Кой български град е прочут с производството на килими?
Чипровци
Град Чипровци е малко северозападно градче, разположено на 50 км от Берковица. Намира се на 508 м надморска височина в тясна долина в Западна Стара планина по горното течение на река Огоста, оградена от Чипровската планина на югозапад и Язова планина на североизток. След последното преброяване населението на града е 1570 души. Градът и известен най-вече с прочутите си чипровски килими.
Чипровските килими - в листата на ЮНЕСКО
На 17 ноември 2014 г. Междуправителственият комитет на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство вписва единодушно “Традицията на производство на Чипровски килими” в Световната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство. Чипровските килими са третият български феномен, вписан в световната листа след Бистришките баби /2006/ и нестинарството /2009/.
Из духовната съкровищница на Северозапада - Чипровският манастир
Развитие на чипровските килими
Първите сведения за производство на килими в Чипровци датират от началото на 17-ти век. Този ранен конструктивен период е характерен с гладкост и плътност на тъканта, геометрични фигури и елементи, хармонии от топли и студени естествено оцветени цветове: жълт, охра, кафяв, зелен, син. Първите килими се наричат “бакамски” от думата “бакам” - южно дърво, от което се добива червена и черна боя. Главният мотив в тези първи килими е триъгълникът. С този период е свързан и моделът “каракачка” - черноока булка. Предполага се, че каракачката представлява изображение на богинята на плодородието. Тези килими са в два цвята - червено и черно или червено и бяло.
Следващият период в производството на чипровски килими е известен като декоративен. Започва през 19-ти век и продължава до Освобождението. Жените използват мотиви от природата, които втъкават в своите произведения - дървета, храсти, цветя, небесни тела, животни, птици, като създават цялостни композиции от тях. Червеният и черният цвят са основни, които се обогатяват от жълти, кафяви, сини и зелени тонове. Много характерни за този период са моделите “Птичи гнезда”, “Диреците”, “Големи куки”, Лозница”, “Венците”, “Крилцата”, “Перцата” и др. Само втора турска армия армия закупува по 8000 килима на година за постеля и молитва.
От Освобождението до днес продължава известния като орнаментален период на чипровските килими. Технологията и орнаментиката се променят, следвайки изискванията на търговците. Промяната в бита и конкуренцията на вносните килими водят да разширяване на цветовата гама, орнаментите и композициите. Въвеждат се химическите бои и някои чужди мотиви.
Историци издирват из цялата страна стари чипровски килими, за да ги съхранят в музея в Чипровци
Магията на чипровските килими
В производството на килими вземат участие не само жените, а всички членове на семейството. Още преди да навършат 10 години, малките момичета са край становете на майките си. Продавайки килимите си, жените издържат семейството. Животът на чипровчани започва и завършва с килими. Килимите са част от чеиза на булката или подарък от свекървата за новото семейства. С килими се застилат ковчезите на покойниците. Килими се даряват на манастири и църкви.
От листата на дюлята са получава светло розов цвят, от орехова шума - кафяв, от сърцевината на дърво - червен, от листата на праскова - зелен. Цветовете са ярки и не избледняват с времето.
Не само цветовете, но и фигурките имат специална символика. Например, триъгълникът, ако е обърнат с върха нагоре, символизира мъжкото начало, ако е с върха надолу - женското. Ромбовете символизират безкрайността.
През 1879 г. жителите на Чипровци даряват на княз Дондуков най-големия дотогава килим - с размери 7/6 метра. Подобни килими постепенно започват да се търсят за домовете на заможни граждани и кабинети на министри.
Килимите на чипровския търговец Минчо Попов печелят много награди и медали на изложенията в Пловдив, Лондон, Брюксел.
И до днес хората в Чипровци вярват, че килимите им закрилят дома и носят късмет на обитателите му.
