Бозайниците, към които принадлежи и човекът, са върхът в развитието на животинския свят. Името произлиза от начина на хранене - до определена възраст малките бозаят мляко, което се определя от млечните жлези. Голяма част от бозайниците са сухоземни животни, а други са се приспособили към живот и във водата, където намират храна и защита - видри. Много малка част от морските бозайници прекарват по-голяма част от живота си главно във водата, но излизат и на сушата - моржове, тюлени. Има и такива бозайници, които изобщо не излизат на сушата - делфини, китове. Само няколко вида бозайници могат да летят - прилепи. Бозайниците са живораждащи, с две изключения.
Знаете ли кой бозайник снася яйца?
Птицечовката и ехидната
Още: Най-голямото животно в природата
Ехидна
Ехидната е екзотично животно с интересна външност с тяло, покрито с гъсти и дълги игли. Дълга е около 40 см, но може да достигне и 60 см. Цялото тяло е покрито с тъмнокафява козина, която е много груба. Върху гърба и хълбоците има дълги игли, които представляват видоизменени косми, оцветени в светло и тъмно. Има къси крака, снабдени с по 5 остри здрави нокти, силно удължена муцунка и къса, почти незабележима опашка. Ехидната използва бодлите си за защита, подобно на таралежа може да се свие на кълбо. Среща се в Нова Гвинея, Австралия и на остров Тасмания, където живее от векове.
Тя е типично сухоземно животно. Активна е през нощта, а през деня си почива. Храни се с мравки, термити, личинки и други дребни насекоми и дъждовни червеи. При студено или дъждовно време, може да прекара до един месец без храна.
При размножителния период на коремчето на женската ехидна се образува коремна торбичка, в която тя снася яйце. Снесеното яйце, а в редки случаи 2-3 яйца, попада в тази торбичка и престоява до излюпване на малкото. Новороденото достига едва 12 мм дължина и облизва стичащото се мляко, като бързо расте. Престоява в торбичката около 2 месеца, когато вече е дълго около 10 см и покрито с малки иглички.
Ехидната живее над 50 години.
Птицечовка
Едно от най-странните животни на планетата има патешка човка, мека козина, опашката му е подобна на тази на бобъра, а плавниците му са като на видра. Дълга е около 60 см, като мъжките са малко по-големи от женските. От тези 60 см, лопатовидната опашка е около 15 см. Тежи около 1-2 кг. Има 5 пръста на всеки крак, които са свързани с плавателна ципа. Във водата е във вихъра си, показва изключително изящни движения при плуване. Но на сушата птицечовката е много тромава и трудноподвижна. Птицечовката се среща в Австралия и Тасмания.
Още: Прилепът пчела е най-малкият бозайник в света!
Подобно на ехидната, птицечовката се размножава чрез снасяне на яйца. Преди да снесе яйце женската застила леговището си с мокри листа и после го запушва отвътре с пръст. Там тя снася от едно до три, рядко и четири яйца. Бъдещата майка се свива на кълбо или ляга по гръб и снася всяко яйце така, че то попада върху корема й. За около десетина дни майката топли яйцата върху корема си, след което малките разкъсват меката обвивка и излизат от яйцето. Малките са голи и слепи, но имат малки млечни зъби за разлика от родителите си. През това време млечните жлези на майката започват да отделят мляко и то бавно потича по гладката кожа. Малките лакомо бозаят и наедряват много бързо. Към четвъртия месец вече са около 35 см с мека козина. Птицечовката живее около 10-15 години.
Птицечовката може да остане във водата до 5 минути, без да вдишва атмосферен въздух. При температура под 10 градуса, не влиза във водата. На сушата се движи със задните си крака, а във водата плува с предните си лопатовидни лапички. По-голямата част от денонощието птицечовката прекарва в леговището си, изкопано под корените на дърветата. Храни се с дъждовни червеи, гъсеници, раци, жаби и други насекоми. Във водата намира храна в тинята.
На задните крачета на възрастните мъжки птицечовки има остра шпора, която е доста опасна. С шпората може да убоде животно, вкарвайки отрово, която е не по-малко опасна от отровата на много змии. На човеко може да причини мъчителни болки няколко месеца.
Някога хората са се хранели с месото на птицечовката, но днес ловът им е забранен.
Още: Как учени откриха нов вид бозайник у нас?
