В тази статия ще разгледаме богатството на българския език в пълната му сила. През вековете назад сме обогатявали езика си с нови думи, чуждици, турцизми, гърцизми и редица други влияния, за да постигнем езиковото разнообразие от думи, което имаме днес. Истината е, че развитието на езика е постоянен процес, който днес се допълва предимно с чуждици, повлияни от навлизането на специфични терминологии, както и от глобализирането на света. Нека заедно си припомним някои интересни стари думички и какво е тяхното значение.
По икидния - по обяд;
Църцори - тече, но едва-едва;
Кипря - да се наглася, да се приготвя;
Кусур - недостатък;
Артиса - остана (като количество, например - артиса храна);
Лани - миналата година;
Заран - сутринта;
Сабахлян - сутринта;
Заник - залез;
Навестя - да споходя някой, да отида на гости;
Стъкмявам - подреждам, нагласям (да стъкмя огъня);
Теферич (на теферич) - прохладно място;
Раздумка - приятелски разговор;
Мушморок - по-палаво дете, което прави бели;
Разлъка - раздяла;
Сакам - искам, желая;
Зевзек - шегобиец, майтапчия;
Вастегарка - инструмент, който представлява здрава пръчка с чатал в единия край. Ползва се, за да се товари добитък когато човек е сам;
Вие използвате ли някои от тези думи в ежедневната си реч? Интересното е, че повечето от нас го правят, но не се усещаме и си мислим, че езикът ни вече се размива и повлиява от чуждици, но не осъзнаваме, че всъщност не е така. В ежедневието си ползваме много диалектни думи и горните са само малка част от тях. А какви стари български думи знаете? Споделете с нас в коментарите на статията.