Кои са най-старите диалектни думи, които ползваме и какво е тяхното значение?

В тази статия ще разгледаме богатството на българския език в пълната му сила. През вековете назад сме обогатявали езика си с нови думи, чуждици, турцизми, гърцизми и редица други влияния, за да постигнем езиковото разнообразие от думи, което имаме днес. Истината е, че развитието на езика е постоянен процес, който днес се допълва предимно с чуждици, повлияни от навлизането на специфични терминологии, както и от глобализирането на света. Нека заедно си припомним някои интересни стари думички и какво е тяхното значение. 

Още: Пречат ли пердетата на оптималната работа на радиатора?

Още: Знаете ли кой е "измислил" Дядо Коледа?

По икидния - по обяд; 

Църцори - тече, но едва-едва;

Кипря - да се наглася, да се приготвя;

Още: 23 декември - какъв църковен празник е утре, традиции и обичаи

Още: Топ 5 на най-вкусните сортове картофи

Кусур - недостатък;

Артиса - остана (като количество, например - артиса храна);

Лани - миналата година;

Заран - сутринта;

Още: Индийско орехче - 10 невероятни ползи от неговата консумация

Още: Знаете ли тези малко известни обичаи на Бъдни вечер

Сабахлян - сутринта;

Заник - залез;

Навестя - да споходя някой, да отида на гости;

Стъкмявам - подреждам, нагласям (да стъкмя огъня);

Теферич (на теферич) - прохладно място;

Раздумка - приятелски разговор;

Мушморок - по-палаво дете, което прави бели;

Разлъка - раздяла;

Сакам - искам, желая;

Зевзек - шегобиец, майтапчия;

Вастегарка - инструмент, който представлява здрава пръчка с чатал в единия край. Ползва се, за да се товари добитък когато човек е сам;

Вие използвате ли някои от тези думи в ежедневната си реч? Интересното е, че повечето от нас го правят, но не се усещаме и си мислим, че езикът ни вече се размива и повлиява от чуждици, но не осъзнаваме, че всъщност не е така. В ежедневието си ползваме много диалектни думи и горните са само малка част от тях. А какви стари български думи знаете? Споделете с нас в коментарите на статията.