В центъра на творчеството на народния писател и поет Иван Вазов е България. Вазов се прекланя пред героизма на българските герои, славния народ, “свещения” български език и не на последно място - българската природа. Посвещава голяма част от творчеството именно на красотите на България.
Вазов е сред участниците в първото масово изкачване на Черни връх през август 1895 г. Изкачването е организирано от Алеко Константинов и с него се поставя началото на Българския туристически съюз. За секретар на организацията е избран Алеко Константинов, а за председател - Иван Вазов.
Много са местата в България, вдъхновили народния поет в творчеството му. Тук ще се опитаме да изброим само малка част от тях.
1. Връх Ком
“Оттук окото волно прегради не намира.
Вселената пред мене покорно се простира.
Душата гордо диша. От тия планини
умът към нещо светло, голямо се стреми …”
Още: Стихотвoрение за Бъдни вечер от Иван Вазов
Този откъс от стихотворението “На Ком” от Иван Вазов е изписан на барелефа на едноименния връх.
През периода 18 март 1879 - септември 1880 г. Вазов живее и работи в Берковица, където е назначен за председател на Окръжния съд. Вдъхновен от красотата на района, народният поет пише тук едни от най-красивите си произведения.
Връх Ком се намира в Берковския дял на Западна Стара планина и до него се стига сравнително леко от хижа “Ком” над Берковица.
2. Черепишкият манастир
Забележителностите на Черепишкия манастир и историческите местности около него са повод за две посещения на Иван Вазов през 1899 и 1907 г. Спомените на местните оживяват в разказа на народния писател “Една българка”.
Манастир “Успение Богородично” се намира в Искърското дефиле, в северните склонове на Стара планина, на брега на река Искър. Манастирът е разположен близо до село Лютиброд, на 10 км от град Мездра. Мястото впечатлява с уникалното разнообразие от красиви природни забележителности.
Още: Стихотворение на деня, 22 декември, от Иван Вазов
Под костницата на манастира има малка постройка, в която живеят монасите. До нея е “Вазовата тераса” - любимо място на патриарха на българската литература. Тук той е пиел кафето си, докато слуша шума на река Искър и пише едни от най-хубавите си разкази. Тук са изложени много лични вещи на писателя, както и част от разказите, написани тук.
3. Водопад “Скакля”, Гара Бов
Един от най-красивите и високи водопади в България се намира в Искърското дефиле, близо до Гара Бов. Висок е 80 м. Местността и водопадът са били любимо място за отдих на народния писател Иван Вазов. Наблизо е скалата, наречена Злия камък, от която дядо Йоцо, героя на Иван Вазов, е гледал със слепите си разплакани очи първия влак по Искърското дефиле, символ на Нова България. От село Гара Бов започва и Вазовата екопътека.
След като посещава частта от Искърския пролом между Лютиброд и Бов, Иван Вазов се “влюбва” в красотата на района. През 1897 г. той е сред първите пътници на новооткритата жп линия София-Роман.
Още: Отбелязваме 103 години от смъртта на Иван Вазов
4. Костенски водопад
През лятото на 1917 г. Иван Вазов прекарва няколко месеца в Костенец, където се вдъхновява от красивата природа. Любимо занимание тук са му излетите към Костенските вили не толкова заради минералните извори, колкото заради невероятната красота на местния водопад. Многобройните стихове, посветени на това природно кътче, намират място в стихосбирката “Юлска китка”. Стихотворенията “Над водопада” и “Водопадът плаче” са посветени именно на Костенския водопад.
Районът около водопада е изцяло облагороден в краси крайградски парк. В началото на алеята към водопада е поставена дървена табела с част от Вазовото стихотворение
“Стоя и гледам с трепет таен
и слушам адската му песен,
и тъна цял в тоз свят омаен
от ярост, мощ и гръмот бесен”.
Още: Последното стихотворение на Иван Вазов
5. Лопушански манастир “Св. Йоан Предтеча”
Известен още като “Манастирът от Под игото”, се намира в чипровския дял на Стара планина, в долината на река Дългоделска Огоста, между селата Помеждин, Меляне и Георги Дамяново (известно като село Лопушна до 1958 г.) Разположен е на 21 км от Монтана и на 30 км от Берковица.
На мястото на днешния манастир е имало друг такъв, построен през Втора българска държава, разрушен при османското нашествие. През 19-ти век е възстановен от чипровски монаси. Особена популярност манастирът добива през Възраждането, когато в него действа килийно училище. Светата обител се превръща в средище на националноосвободителните и църковните борби. Тук се отсядали Панайот Хитов, Филип Тотьо, войводата Иван Кунин и много други. Лопушанският манастир става любимо място на Иван Вазов, който именно тук пише части от романа “Под игото” .
