Българският фолклор е многопластов и изключително красив. Танците, носиите, обичаите, дори митовете и легендите са повлияни от това в коя част на страната се намират хората. Именно на това ще обърнем внимание в тази статия - кои са различните фолклорни области и с какво е характерна всяка от тях. Те са общо осем и се разделят на:
Добруджанска
Българската част на Добруджанската фолклорна област обхваща най-вече Североизточна България (над Варна и Русе). В нея попадат градовете Силистра и Добрич като основни и най-големи населени места. Песните в региона са по-бавни и тежки, а основните хора са сборенката, варненското хоро, опас и ръката. Едно от големите имена от този фолклорен край е хореографът Стоил Енев, който е създал ансамбъл "Силистра".
Македонска
По-често може да се срещне под името Пиринска фолклорна област. Характерно за песните от този край е, че се пеят на два гласа. Танците се делят на мъжки и женски, като ако се танцуват заедно, първо се хващат мъжете, а след тях и жените. Някои от най-известните народни песни са от тази област - "Зайди, зайди ясно слънце", "Македонско девойче" и редица други. Един от известните музиканти в региона е Ангел Карагюлев, който твори през далечния 19-ти век.
Родопска
Обвързана с Родопите, тази фолклорна област има танци с бавен и умерен характер. Те са по-изчистени и лесни за танцуване, без излишни движения. Хората и тук са мъжки или женски, а когато има смесено хоро първо се хващат мъжете, а след това жените, като помежду им се държи кърпа, която ги свързва. Интересно е, че за разлика от други области, по време на танците и мъжете се включват в пеенето. Гайдата е най-известният инструмент, който може да се чуе в народните песни от региона.
Северняшка
Северняшката област е една от най-големите във фолклорната карта на България. Тя обхваща цялата северна част на страната, с изключение на Добруджа, като оставя извън себе си София и околните населени места. Танците са скокливи, израз на положителни емоции от страна на танцуващите. В Северняшката фолклорна област характерна част от носията е забрадката при жените. От тук са някои от най-обичаните български хора като еленино, дайчово, пайдушко и ганкиното.
Северозападна
Тук има леко застъпване със Северняшката област, но си струва да споменем Северозападната област като отделна. Тук си личи влиянието от близостта с Румъния и Сърбия - в танците и носиите. Масово песните се пеят на един глас, с изключение на някои части от Белоградчишко, където се пее на два гласа. Интересно при инструментите е ползването на гайдуница (гайда без мях), но то не е особено популярно. Дудукът е широко разпространен фолклорен инструмент.
Странджанска
Както при Родопската, тук също се следва територията на планината. Нека не забравяме, че именно в Странджа са корените на нестинарството като обичай. Има много специфични обичаи, които са свързани с младите хора - брането на билки (Еньова буля) и младежките игри, които местните хора наричали филеци. Гайдата и тъпанът са основни инструменти в региона.
Тракийска
Другата голяма фолклорна област, която хваща почти цялата Югоизточна България (без региона на Странджа). Песните основно са насочени към труда на полето. Жътварските песни са на почит, а хората са игриви и много интересни. Има вариация на правото хоро (право тракийско), а може би най-популярният танц е "Трите пъти". Темпото е по-умерено, въпреки, че са по-скоро игриви и жизнени. Кавалът и гъдулката са основни инструменти за региона.
Шопска
"Дръж се земльо, шоп те гази!" може да се чуе по време на някой от традиционните шопски танци. Хората са игриви и скокливи, с напявания от момите. Високо вдигане на ръце, подскоци - това е налице в почти всеки шопски танц. Достатъчно е да видите ситно шопско хоро, за да разберете за какво говорим. Характерно е пеенето на два гласа, които се стремят да се надпеят един с друг. Друго популярно хоро е граовското. Шопските носии са сред най-красивите в българския фолклор.
