Времето е граматическа категория на глагола. Различните езици имат различен брой глаголни времена. Макар глаголните времена да са основно разделени на три групи: минали, сегашни и бъдещи, някои езици имат само две глаголни времена, а при други липсва изцяло граматическата категория време.
Кои са най-използваните чуждици в българския език?
Глаголното време като граматическа категория
Времената обикновено изразяват времето спрямо момента на говорене или точка в миналото или бъдещето, която е установена в момента, за който се говори – относително време. Освен време глаголите могат да имат и други граматически категории като лице, число, спрежение, залог, наклонение. Езиците, при които има 4 или повече групи глаголни времена позволяват да се правят по-фини разграничения – далечно минало спрямо близко минало, близко бъдеще срещу далечното бъдеще и т.н.
Любопитен факт е, че някои езици имат и бъдеще време, отнасящо се конкретно до утрешния ден, а пример за език, в който граматическата категория време изцяло липсва, е китайският език. Друго време, което се среща в някои езици, е постоянното време, указващо, че дадено текущо действие все още е налице или в отрицателен смисъл – вече не е налице. Някои езици имат специални форми, които сочат, че действието се случва в повтарящ се времеви период – „сутрин“, „през деня“ и т.н. А какво знаем за глаголните времена в българския език и колко са те?
Кои са най-често допусканите пунктуационни грешки?
Глаголните времена в българския език
Как "Рибния буквар" тотално променя българския език?
Девет са глаголните времена в българския език, а именно:
- Сегашно време – използва се за изразяване на действие, което се извършва в момента на говоренето. Пример: „Аз рисувам“.
- Минало несвършено време – използва се за изразяване на действие, едновременно с минал момент. Пример: „Аз рисувах“.
- Минало свършено време – използва се за изразяване на действие, прекратено преди момента на говорене. Пример: „Аз рисувах“. В този пример се вижда, че формите на този глагол за минало несвършено време и минало свършено време са еднакви. Това не е така при всички глаголи в българския език. Така например, ако вземем глагола пия, то формата му за минало несвършено време е „пиех“, а формата за минало свършено време е „пих“.
- Бъдеще време – използва се за изразяване на действие, което предстои да бъде извършено. Пример: „Аз ще рисувам“.
- Бъдеще време в миналото – използва се за изразяване на действие, което в определен минал момент е предстояло да се извърши. Пример: „Аз щях да рисувам“.
- Минало неопределено време – използва се за изразяване на действие, което е приключило в минал момент, чийто резултат е налице в момента на говорене. Пример: „Аз съм рисувала“.
- Минало предварително време – използва се за изразяване на действие, извършено преди определен минал момент, в който е бил налице резултатът от действието. Пример: „Аз бях рисувала“.
- Бъдеще предварително време – използва се за изразяване на действие, което предстои да бъде извършено преди определен бъдещ момент. Пример: „Аз ще съм рисувала“.
- Бъдеще предварително време в миналото – представя действието като предхождащо някакъв момент, който е бил бъдещ спрямо друг, минал момент. Пример: „Аз щях да съм рисувала“.
Със сигурност използвате всички тях в езика си, без да помните как точно се назовават. Вероятно звучат объркващо, ако ги няма примерите. Представете си как звучат за чужденците, които изучават български език. Това обяснява защо родният ни език е в група 4 по сложност, което го нарежда сред най-трудните за изучавани езици, по-трудни от които са само броени езици като китайския и японския например.
Знаете ли колко времена има в българския език?
Любомир Андрейчин – български езиковед и публицист, един от най-големите изследователи на българския език и основоположник е на съвременната българска описателна граматика, утвърждава и налага в българското езикознание и обучението по български език системата на деветте глаголни времена.
