Празникът Летен Никулден не е толкова популярен, колкото зимния Никулден на 6 декември. Независимо от това, този празник съществува още от ХІ век – по-точно от 1087 г. Тогава на 9 май били пренесени мощите на свети Николай Мирликийски от Мала Азия - град Мира, който бил превзет от турците-селджуки, в Италия – град Бари. Легендата твърди, че светецът се появил в съня на италиански свещеник от този град и му казал да бъде извършено това с цел мощите му да не бъдат осквернени от завоевателите.
А в 1139 г. там била построена базилика и в нея мощите на светеца почиват до ден-днешен. Сега този храм е под непосредствената юрисдикция на папата.
В българската традиция е прието на Летния Никулден, който на места бива наричан още Сух Никулден, Лятна Никулка, Сухият Свети Никола, да не се работи, за да не бъде разгневен свети Никола, който да сметне това за неуважение към своята памет. В миналото на Летния Никулден населението, предвождано от свещеници, обикаляло нивите с народни песни и църковни песнопения. На отделни стари дървета и извори се извършвал водосвет, приготвяли и трапези с курбан.
Провеждал се и популярният обряд „Пеперуда“, с който се молели за дъжд – малко момиченце-сираче било наричано за „пеперуда“ и се молело за живителната и плодоносна небесна влага.
Но Летният Никулден се отбелязвал и в другите православни страни на източните и южните славяни, където носи имената Никола Вешний, Весенний Микола, Вешняя Микола.
За първи път масов летен Никулден в Бургас
Традиционно навсякъде Летният Свети Никола сред селяните бил важна дата в селскостопанския календар, тъй като светецът се смятал за покровител на земеделието и домашните животни. 9 май, според стария стил, често бил наричан „празник на коня“. Срещу този ден за първи път изкарвали конете на нощна паша, а всички собственици на коне отслужвали молебен с водосвет, за да може Свети Никола да осигури добро потомство и здраве за животните. На някои места провеждали „Николщина“ - мъжете се събирали, за да почетат конярите, овчарите и говедарите.
В Беларус празникът се състоял от няколко части: седмица преди това варели бира. Самият „Николицин“ се празнувал на 9-12 май. Пеели се предимно семейни песни във възхвала на стопанина и стопанката, съпрузите, семейството, с пожелания за щастлив живот и много деца.
В Украйна казвали, че всяка вода е „осветена“ за Свети Никола. Преди този ден било забранено хора да се къпят в реки и езера, в противен случай „върба ще порасне от човек“ (тоест, човекът ще се удави и върба ще израсне над гроба му).
В Русия било обичайно на Летния Никулден животновъдите да извършват различни предпазни ритуали за защита на животните от хищници и болести. Например, за да попречат на вълците да докосват добитъка, стопаните издигали символична преграда между вълка и плячката му: забивали нож в масата или в прага, слагали желязо във фурната, покривали камък с гърне с думите: „Краво, кравичке, седни под гърнето да не те изяде вълкът!“
Не само в България, но и другаде сред източните и южните славяни на Летния Никулден било обичайно да бъдат организират шествия в нивите и молебени на кладенци и извори, придружени с молитви за дъжд. Момите празнували, подреждали масите в черешовите градини, разменяли си шалове и боядисвали яйца. Някъде всички жени – и моми, и омъжени, кладяли огън в горички и пържели яйца.
Дъждът на Летния Никулден се смятал за „голяма Божия милост“, предвестник на успешна и плодородна година. При южните славяни образът на светеца като борец със змии и „пазач от вълци” се доближава до образа на Свети Георги Победоносец.
