Спомняте ли си последния път, в който видяхте стенен календар? Правилно ли бяха написани месеците върху него, или подобно на стотици други те стояха там, гордо и погрешно с главни букви? Всъщност имената на месеците се пишат с малка буква и това е една от най-често допусканите грешки в българския език по отношение на употребата на главни и малки букви. Въпросът кога се пише главна буква на пръв поглед изглежда лесен, но дали е така?
Честите грешки ясно и красноречиво сочат, че отговорът, че имената се пишат с главна буква далеч не е точен и не е достатъчен, за да сме сигурни, че владеем правилата. Вероятно погрешното изписване на месеците с главна буква в родния език е следствие на влиянието на английския език, в който правилното изписване е именно с главна буква, но това съвсем не е оправдание да грешим. Вижте правилата – кога се пише главна буква и кога следва да е малка, обяснени по възможно най-простичък и разбираем начин, така че повече да не допускате грешки или поне да ги минимизирате до минимум.
Най-досадните правописни грешки в българския език
Кога се пише главна буква?
- Най-първото и лесно за асимилиране правило гласи, че с главна буква се пишат собствените имена – на хора, на животни, на държави, на институции, на населени места, исторически събития, литературни герои, богове, празници, астрономически, географски и културни обекти. С главна буква се пишат и псевдонимите, тъй като те са добили статут на собствени имена. Дълъг списък, нали? Всъщност това улеснява нещата и трябва да запомните само изключенията – имената на религиите, на езиците, на националностите и на направленията и стиловете в изкуството, на дните от седмицатаи месеците се пишат не с главна, а с малка буква. Може да звучи странно, но български език също се пише с малко б, както и християнство. Тези две думи също са сред най-често грешените у нас, а правилото важи и за имената на всички езици и религии.
- Ако собственото име съдържа и друго собствено име, то двете се пишат с главни букви. Горни Дъбник, Западна Горнотракийска низина Като дадохме Западна Горнотракийска низина като пример, обърнете внимание, че другите думи, влизащи към собственото име, остават с малка буква. Други примери са Източна Стара планина, Златни пясъци и т.н.
- С главна буква се пише първата дума на сложни названия на исторически събития – Априлско въстание например.
- Главна буква се употребява и при прилагателните имена с наставка –ов за притежание. Вазов роман – романът на Вазов – прилагателно с наставка ов, сочещо притежание – главна буква
- Обърнете внимание, че ако обаче наставката е –ски, то не се използва главна буква, а малка – байганьовски манталитет. Нарицателни съществителни, образувани от имената на реални личности, литературни герои и други, също е правилно да се изписват с малка буква. Той е голям донжуан.
Топ 20 на най-често допусканите правописни грешки
Сред най-често допусканите грешки – употреба на главна буква, когато следва да е малка, се среща при: месеците, както вече казахме, дните от седмицата, посоките на света, длъжности, титли, професии, научни степени. Правилното изписване на всички тях е с малка буква. В редица чужди езици се изписват с главна буква, което поражда погрешното изписване у нас на български език особено сред по-младите, които масово владеят английски език например. Изключение при изписване на длъжности е официалната кореспонденция, в която при обръщение следва да се използва главна буква: Уважаеми, г-н Министър.
Интересен момент е, че е възможна употребата и на главна буква, и на малка да се окажат правилни за една и съща дума в зависимост от контекста. Например да разгледаме думата „слънце“. Ако кажем: „Ще изгрее слънце и на твоята улица“ се използва малка буква, но ако кажем: „Небесното тяло, което… е Слънцето.“, то тогава правилна е употребата на главна буква. Бъдете внимателни именно по отношение на подобна употреба на малка и голяма буква, тъй като грешките са често допускани.