Възможно ли е да пишеш еднакво добре за деца и за възрастни и изкусно да преминаваш от един литературен жанр в друг?
Точно това умело прави българският писател Емилиян Станев, надарен с изключителен талант. Той е един от класиците в българската проза, новатор в жанровете на историческия и философския роман, анималистичната проза и социалната белетристика.
Какво е истинското име на Емилиян Станев?
Още: Колко населени места у нас са кръстени на Васил Левски
Истинското име на писателя е Никола Стоянов Станев. Роден е на 28 февруари 1907 г. в Търново. Ранното му детство преминава в родния му град, но по-късно семейството се премества да живее в Елена. Малкото планинско градче омагьосва момчето и го вдъхновява за бъдещите му творби. Бащата на Никола обича да ходи на лов и взема често сина си с него. Тези разходки сред природата оставят трайни спомени в момчето, които по-късно намират отражения в произведенията му. През 1928 г. завършва гимназия във Враца като частен ученик, след което се премества в София и учи известно време живопис при проф. Цено Тодоров.
През 30-те години учи финанси и кредит в Свободния университет. През 1932-44 г. работи като чиновник в Софийската община, а през 1945 г. е управител на ловно стопанство в с. Буковец, Ловешко.
Творчество
Първият разказ на Емилиян Станев е “Срещу Великден”, писан през 1931 г., а първата му книга е сборник с разкази “Примамливи блясъци”, издадена през 1938 г. Със сборника “Сами” от 1940 г. поставя началото на цикъл от произведения за човека и природата. Емилиян Станев е автор на една от най-значимите български повести “Крадецът на праскови” от 1948 г.
Още: Откъде идва името на немската столица Берлин?
Друго легендарно негово произведение е романът епос “Иван Кондарев”, посветен на живота и борбата на българския народ по време на Септемврийското въстание от 1923 г. Романът, писан в продължение на 14 години, е екранизиран през 1974 г.
Сред най-забележителните му исторически творби са "Легенда за Сибин, преславския княз" (1968 г.), “Антихрист” (1970 г.), "Търновската царица" (1974 г.), които ни карат да се замислим и за вечната борба между добро и зло.
Емилиян Станев е един от най-добрите анималисти в българската литература. Неговите разкази за животните поставят проблеми, свързани с мястото на човека в околния свят и отношението му към природата.
В разказите му “Вълкът”, “Язовецът”, “Скот Рейнолдс и непостижимото” писателят изразява своя скептицизъм по отношение на бъдещето на съвременния свят, който в своя рационализъм и стремеж за контрол на природата, подготвя собствената си гибел.
Още: Десетки улици и населени места в чужбина носят името на този български град - ето защо
През 2007 г. името на Емилиян Станев е включено в списъка на ЮНЕСКО на международно честваните личности - признание за изключителния принос на писателя към световното литературно и културно наследство.
Нека си припомним някои красиви и мъдри думи от Емилиян Станев.
* "Човек обича, затова търпи. Който нищо не обича, нищо не търпи..."
* "Понякога постигам в себе си „тихо щастие“, като се заглеждам в птиците, цветята и въобще в природата, и ми се струва, че навлизам в един чудесен свят, някаква еманация на зримата реалност, в която е скрит смисълът на света и на човека."
* "Човек се подмладява, когато душата му лети."
* "Колко е трудно за човешкото сърце да обича света и същевременно да знае ужаса на битието! От това идва най-голямата скръб и колкото и да е чудно, най-голямата човешка сила... "
* “Към всичко подхождай с любов – към цветето, към дървото, към птицата и човека. Иначе няма да разбираш, тоест – да прощаваш.”
* „Не отнемайте на човека представата за прекрасното, защото е по-потребна от хляба, тъй като пази в себе си извора на надеждите и без нея сме скотоподобни от алчност и земни блага.”
Какво е предишното име на Тополовград
